Средновековният град ЧЕРВЕН

Средновековният град Червен се споменава в писмените извори през X век. За произхода на името на града има няколко хипотези. Предполага се, че то произхожда от названието на билката "червен" (очеболец). Според друга хипотеза името е със славянски корен - месец юни на техния език означавало червен. На трето и не на последно място се смята, че названието идва от името на Русенската митрополия, която се нарича Червено-Доростолска. По време на Второто българско царство Червен бил важно средище след столицата Търновград и резиденция на Червенския митрополит. Малкото тракийско селище се оживило през ранновизантийската епоха - по времето на император Юстиниян Велики (527- 567 г.). Този император е известен с мащабното си строителство. Предполага се, че по това време, около VI век се използвали стратегически важните възвишения около Червен, като се строи крепостна стена с кули от изток и запад. Червен се издигал върху дълго и тясно каменисто плато, което река Черни Лом опасва от три страни. Така Червен става част от втория укрепителен пояс на северната отбранителна линия на Византия. По времето на византийския император Юстиниян империята е въвлечена в редица военни действия, а балканските ѝ владения са подложени на опустошения от хуни, прабългари, кутригури на Заберган, славяни. Наложително било построяването на крепост. Крепостта при Червен изиграла своята отбранителна роля, но много скоро била разрушена от непрестанните варварски нашествия през VII-VIII век. След като градът възникнал върху останките на мощната византийска крепост на Юстиниан Велики, част от старите крепостни съоръжения били включени в средновековните крепостни стени. Те били многократно укрепявани през вековете. Една от кулите - Ъгловата кула устояла всички превратности на времето и достигнала до наши дни сравнително добре запазена. Тази кула е най-добре запазеното фортификационно съоръжение на българското средновековие. По неин образец е реставрирана известната Балдуинова кула във Велико Търново. От Първото българско царство за живота на Червен няма сигурни свидетелства. В периода на Второто българско царство Червен бил особено прочут с манастирите си. До сега на територията на Червен са разкрити 11 църкви, различни по големина и архитектурен план, от тях 6 са в цитаделата. Митрополитската църква била построена от дялани камъни и тухли и декоративни редове. Стените ѝ били разчленени от декоративни ниши с различна дълбочина, засводени в горната си част. В сводовете майсторите вграждали декоративни керамични чашки, покрити с глазура. При археологическите разкопки са проучени значителна част от укрепеното пространство, включително и цитаделата. Тук е разкрит замъкът на управителя със сгради на три и четири етажа, разположени П-образно около обширен двор, където имало голяма църква. Част от водоснабдителната система представлявала таен покрит ходник със стълби, който се спускал от цитаделата към реката. Учените посочват, че най-големият разцвет на Червен е в края на XIV век, точно преди османското владичество, когато е почти обезлюден. В този период, предхождащ разрухата, град Червен е една от най-силните крепости с развито занаятчийство и търговия. А като седалище на митрополия "с многобройни църкви и манастири в града и в околностите му е средище на богат културен и духовен живот". Османските турци превзели град Червен през 1338 г. и го превърнали в турски гарнизон. След XVI век градът западнал и постепенно запустял. Недалеч, в подножието на развалините, възникнало малко село със същото име. Средновековният Червен се споменава през XVI век от турския хронист Мехмед Нешри, а през XVII век - от географа Хаджи Калфа. През първата половина на XIX век Феликс Каниц обхожда развалините и скицира част от крепостта със запазената Ъглова кула. Г. С. Раковски пък му посвещава творба - едно патриотично "Възпоминание". Пръв проучва развалините Карл Шкорпил. През 60-те и 70-те години на XX век се провеждат мащабни разкопки, при които е проучена значителна част от града.