В двора на скален манастир “Свети Димитър Басарбовски”

Скалният манастир "Свети Димитър Басарбовски", се намира в непосредствена близост до град Русе, в землището на село Басарбово, в скалите край река Русенски Лом. Скалният манастир е обявен за архитектурен паметник на културата от местно значение през 1978 г. Това е единственият скален действащ манастир у нас. Той най- вероятно е основан през XIII век. Това е времето, когато в България се разпространява исихазмът и скалното отшелничество става популярно. Възможно е светата обител да е част от големия манастирски комплекс край село Иваново. Името на Басарбовския скален манастир се среща за пръв път в турски данъчни регистри от XV век, като владение на влашкия войвода Иванко Басараб. Следващите писмени данни за обителта са от 1912 г., когато чешките братя изследователи Шкорпил правят описание на скалните манастири по поречието на река Русенски Лом. Местните легенди свързват манастира с живота на свети Димитър Нови- български светец живеещ тук през XVII век. Той е роден в село Басарбово. Води свят живот на отшелник в манастира. Почива дам край реката. В потвърждение на този факт Паисий Хиляндарски пише за светеца в “История Славянобългарска”: “Тоя светец имал няколко овци и живял при една река и скала. Починал на това място. Там бил и погребан. После Бог открил на някои хора неговите мощи и ги пренесли в село Басарбово... тук дават на мнозина изцеление”. Ето така според една легенда, след като почива сам край реката и проливен дъжд вдига нивото и тя свлича останките му под водата, светецът се явява в съня на една сляпа девойка от селото и ѝ казва, че ако извади мощите му, ще оздравее. Чудото става. Момичето казва на баща си за съня и двамата намират сутринта нетленните останки на светеца. Пренасят ги в селото за поклонение. Момичето проглежда и много от поклонниците получават изцеление. През Руско- турската война 1768- 1774 г. генерал Петър Салтиков пренася мощите на светеца в Букурещ (Румъния) в патриаршеската катедрала “Св. св. Константин и Елена”, където са и до днес. Манастирът е пуст до 1937 г., когато в него се заселва монахът Хрисант от Преображенския манастир. Като архитектурен план манастира се отличава по няколко неща. Църквата на манастира е издълбана високо в скалите, като до нея водят каменни стъпала. Тя е украсена с дърворезбован иконостас от 1941 г. До него е и житейската икона на светеца в цял ръст и изписани десет сцени от живота му. Западно от църквата е построена новата камбанария. До нея има три помещения, като първоначално са отделени помежду си със скални стени. В една от тези новосформирани тесни пещери се намира гробът на отец Хрисант. В съседното скално помещение е някогашната костница, която от години е празна. В манастирския двор се намира съградения от самия Димитър Бадарбовски кладенец. Водата в него се смята за лековита. В подножието на скалите е пещерата- трапезария и две стаи изградени през 1956 г. До това място водят стълби, които са точно зад новата църква “Преображение Господне”. Църквата се изгражда главно с помоща на дарители. Благодарение на тях през 2013 г. са поставени куполът и единият от двата кръста. Строителството на църквата “Преображение Господне” започва през 2007 г., макар че първата копка е направена на 24. 09. 2005 г. от тогавашния Русенски митрополит и сегашен български патриарх Неофит. Името на църквата не е избрано случайно, защото монасите- исихасти, които някога населяват Поломието, имат особен афинитет към този празник. Храмът се прави по подобие на средновековните църкви в Скопие и Несебър. Първоначално архитектите харесват снимка на една църква в интернет. Тя се оказва “Св. Димитър Солунски” и по неин прототип е направена новата църква на Басарбовския манастир. Архитект е Цвети Русев, а ктитор е покойният вече арх. Стефан Каролев. На 24. 10. 2005 г. по случай 320 г. от успението на преподобни Димитър манастирът получава най- скъпоценния дар на Русенската патриаршия- житейна икона с вградена частица от мощите на св. Димитър Басарбовски, за която в новия храм се отделя специално място. Скоро започна изографисването на храма. Майсторът- зограф се казва Огнян Денев. Роденият през 1976 г. зограф вече има няколко зад гърба си работи. Негово дело са стенописите на черквата “Св. Марина” в Каран Върбовка, като успоредно с това работи и по изписването на църквата в село Мечка. Съвсем скоро се очаква да започне монтирането на парното отопление и да бъде доставен иконостаса на храма. Той е дарен от румънската православна църква и се изработва в манастира в Козия. След дългогодишен застой на строеж на църквата “Свето Преображение”, тя е в процес на цялостно завършване и благоустрояване.