Ивановски скални църкви

Природен парк “Русенски Лом” е изключителен както с дивната си природа, така и с архитектурните си паметници. На трудно достъпен, висок и скалист рид, заобиколен от река Черни Лом, се намират останките на средновековния град Червен. През средните векове монаси-отшелници издълбават в скалите на Ломовете много църкви, параклиси и килии, но най-забележителни със своите фрески са седем от скалните църкви и скалният манастирски комплекс при русенското село Иваново. В отвесните скали на пролома, много високо са изсечени десетки монашески килии, църкви и параклиси. Обитават ги монаси още от V-VI век, които напускат светската суета, за да се отдадат на усамотение и молитва към Бога. В шест от седемте скални църкви са запазени забележителни стенописи, заради които Ивановският скален комплекс е включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Първото сведение за съществуването на скалните манастири е от XIII век. В житието на патриарх Йоаким I (?- 1246 г) пише, че се замонашва тук в манастира. Той е българин по произход и прочут духовник. Първоначално работи в Атон, после се заселва с трима свои ученици при Червен на Дунава, където изсичат в скалите килии с църква “Св. Преображение” и се отдава на аскетичен живот. Славата му на свят човек се разнася в целия православен свят. Цар Иван Асен II отива при него за благословия и го дарява богато. С даренията Йоаким построява в скалите голям манастир “Св. Арх. Михаил и Гавраил”. По предложение на царя съборът на българските епископи избира Иоаким за Търновски епископ, а през 1235 г. той е провъзгласен за Търновски патриарх. По-късно манастирите са дарявани от царете Иван Александър (1331- 1371) и Иван Шишман (1371- 1393) до падането под турско робства през 1388 г. Един от многобройните надписи по стените на килиите споменава, че тук в последните дни от живота си поп е “цар Георги”, вероятно Георги I Тертер (1280- 1292), който също е един от дарителите на манастира. Открити са четири манастира, няколко скита и килии. Най-старият манастир е в местността Писмената, останалите са в местността Черквата, около Затрупаната църква и в Господев дол. В една от църквите на манастира при Затрупаната църква има портрет на цар Иван Асен II. Вероятно това е манастирът “Св. Арх. Михаил и Гавраил”. В местността Господев дол в малка естествена, но разширена пещера, е устроен малък параклис - един от най-богато украсените Ивановски храмове. Живописните фрески по стените и тавана представят евангелски сцени и образи на светци. Основната църква в комплекса в местността Черквата е с най-добре запазените тавански стенописи от XIV век. Тя се казва “Св. Богородица” и е изсечена на височина 38 м. Таванът на храма е разделен на 25 правоъгълни полета (1.20x1.50 м), изписани с различни сцени от Библията. Тези стенописи смайват с майсторството на рисунъка. Човешките фигури са умалени и издължени. Обстановката е подробно предадена. Нарисувани са сгради, кули колонии. Изобразени са голи човешки фигури, което влиза в сериозно противоречие с църковния канон и е изключителна рядкост през Средновековието. Стенописите в църквата илюстрират евангелския разказ за Страстите Христови и сцени от живота на Йоан Кръстител. Изписани са и дарителите на манастира цар Иван Александър и царица Теодора. Стенописите са признати за едни от най-значителните паметници на изобразителното изкуство през XIV век в целия свят. Изкуствоведите смятат, че повечето стенописи в Ивановските скални църкви са дело на живописци от Търновската школа. През 1388 г. през пролома преминава турската армия на Али паша. Тя оставя след себе си пепелища и страдания. Завзет е големият град Червен. Падат и другите околни крепости. Самостоятелната българска църква е подчинена на гръцката Цариградска патриаршия, а Червенската митрополия е понижена в епископия. Скалните обители постепенно западат, но искрицата на християнското духовенство продължава да се поддържа. В турски данъчни документи от XVI век се споменава за разположените около Русе манастири, един от които е “Св. Димитър”, наречен “Басараба”. Църквата “Св. Богородица”, част от скалния комплекс, продължава да съществува под името “Пречиста” - един от епитетите на Божията Майка. В края на XVI век прочутият някога манастир “Св. Арх. Михаил и Гавраил” е вече само обект на поклонение. През 1746 г. до останките на църквата “Св. Богородица”, високо в самотната скала над село Иваново достига поп Рафаил от Русе. Изписва на стената името си, като епиграфия за едно дълго славно минало.