Беленският мост на Колю Фичето

Беленският мост се намира в североизточния край на град Бяла, община Русе. Построен е на река Янтра през 1865-1867 г. по нареждане на валията на Дунавския вилает Мидхат паша. Неговото построяване се налага заради новото шосе, минаващо над р. Янтра при Бяла, което свързвало главния град на Дунавският вилает - Русе, със столицата на Османската империя - Цариград. За построяването му полският инженер Людмил Рола, който бил на служба при Мидхат паша, поискал три милиона гроша, а майстор Колю Фичето – най-известният възрожденски майстор строител, се наел да го построи за 700 000 гроша като заложил честта и живота си. Първо майстор Колю Фичето се заел да направи макет от восък, за да изчисли сумата, необходима за построяването на моста. Това е единственият строителен обект, на който майсторът е правил макет. Едновременно с моста в Бяла Колю Фичето построил и църквата "Св. Троица" в град Свищов. За изграждането на моста помагали ковачи от Габрово, дърводелци и каменари от Трявна и Дряново, селяни от Бяла. Дължината му е 276 м, а ширината 9,5 м. Има 13 подпорни стълба и 14 полукръгли свода. В средата се издига колона, на която е поставена мраморна плоча с арабски надпис. Каменният мост при Бяла е забележителна творба от Възрожденската епоха. Носещите стълбове са украсени със символни скулптури: грифон, лъв, нимфа, лебед. Мостът е истинско художествено произведение. При него се наблюдава уникално съчетание между архитектура и скулптура. До този момент подобни орнаменти са използвани само за украса на сгради. Неравната зидария на моста е облицована с плътен, добре обработен варовик, устоите имат вълнообразен завършек. Всеки устой наподобява фасада на сграда, пропускателните отвори са оформени като отворени и затворени прозорци. На откриването на моста Мидхат паша забелязал скулптурните фигури и попитал майстор Кольо Фичето какво означават, а той му отговорил: "Като правех тия фигури, благославях: мостът да бъде як и силен като лъв, да бъде издръжлив и несъкрушим като орел". Мидхат паша наградил майстора от името на султана с орден "Меджидие", подарил му 50 хиляди гроша и голямо място в Търново. Десет години по-късно руските освободителни войски начело с генерал Гурко спрели до белокаменния мост. Не знаели каква е здравината му, дали ще издържи тежките оръдия и хиляден народ с коне. Повикали майстор Кольо Фичето, а той, за да увери руския генерал, че работата му е много здрава и солидно направена, сам слязъл и застанал под моста, докато минат тежките руски оръдия. Генерал Гурко го прегърнал и благословил за златните ръце и голямото умение, които вложил в красавеца мост. От тогава е останал обичаят майсторът строител да стои под моста, докато трае изпитанието на строежа. Ако мостът не издържи, то майсторът пръв да загине с калпавата си работа. Прочутият пътешественик Феликс Каниц при срещата си с майстор Колю Фичето го попитал: "Какви училища си завършил и какви дипломи имаш?", на което получил най-необичайния отговор: "Завършил съм на Байова ливада". А Феликс Каниц неразбиращо продължил да пита: "Ама къде се намира това?" Мостът на Колю Фичето край Бяла дава повод на прочутия летописец само четири години преди Априлското въстание да напише в своята книга "Дунавска България и Балканът": "И тоя скромен човек в потури и абичка не знае, че с Беленския си мост е построил най-голямата хидравлическа постройка на Балканския полуостров, изключая Цариград... Какво би могло да стане с такъв високонадарен народ, ако можеше едно от нашите многобройни технически училища да се премести на Балкана?" По времето на голямото наводнение през 1897 г. западната половина на моста е разрушена. През 1922-1923 г. е направено бетонно продължение на мястото на срутената част. През 1977 г. е поставена скулптурна фигура на строителя. Мостът е обявен за архитектурно-художествен паметник на културата от 2000 г. Прототип на моста край Бяла е мостът при село Йовковци на река Веселина. От скоро е отворена дарителска сметка за възтановяване на прочутия мост.