Веляновата къща, Банско

ВЕЛЯНОВА КЪЩА- ГОСТНАТА СТАЯ. Веляновата къща впечатлява всеки посетител със своето изящество и уют в бита на предците ни, със своите уникални стенописи и дърворезби. Къщата няма аналог в българското възрожденско изкуство. Това е величествена къща, в която се усеща полъха на икономическия приоритет и духовен стремеж на банскалии в епохата на Възраждането. След необходимата реставрация и консервация, къщата е адаптирана като музей през 1977 г., когато в Банско е възстановен и реставриран старинният квартал с много вековни къщи, образуващи цял архитектурен ансамбъл. Веляновата къща е обявена за недвижима културна ценност с национално значение и е образец на архитектурния тип укрепена възрожденска къща. Интериорът ѝ е характерен за епохата. Строена през XVIII век, тя въплъщава концепцията на банскалии за сигурен дом, който най-напред трябва да предлага надеждна защита на стопаните си, а след това – уют и удобство. Външните стени са с дебелина до 1 м, а вътрешните – 80 см. Малките зарешетени прозорци, подсилени отвътре с дебели мурови капаци подсилват впечатлението за къща-крепост. В подкрепа на това е и обстоятелството, че стаите (одаите) са свързани помежду си и може да се преминава в тях без да се излиза на чардака, а външните врати са тежки, мурови с възможност за залостване чрез дебела греда. В местната устна традиция е останало твърдението, че банскалии нарочно провели вратите си малки и ниски така, че когато влезе външен човек, е принуден да се наведе и по този начин сторва поклон на стопанина и на дома. Но всичко това идва от факта, че заради голямата анархия в Османската империя и многобройните разбойнически банди банскалии започват да строят този тип къщи – с дебели каменни зидове. В някои домове те достигат до метър, метър и половина. Къщите имат и здрави, дебели дървени порти и скривалища. През XVIII век Банско се издига като търговски център. Банскалии се занимавали с пренасяне на памук, тютюн, вино, афион и различни подправки от Гърция, от Беломорието за Западна Европа. А оттам са донасяли промишлени стоки и оръжие за Османската империя и по този начин са натрупвали значителни за времето си богатства. Точно тези богатства привличат все повече и повече разбойници и заради това банскалии започват да строят такъв тип къщи. Сградата е двуетажна с приземна стопанска част и втори жилищен етаж с пет стаи. Уникална и въздействаща със странното съчетание на строг архитектурен градеж и богата декорация от дърворезба на таван и колони, стенописна украса както на стаите така и на централната фасада. Художествените решения са изпълнени от Велян Огнев – представител на Дебърската школа, заселил се тук някъде след 1835 година. Поканен е от банскалии да участва в декорирането на новопостроената голяма и внушителна църква "Св. Троица“. В нея изработва красивия дърворезбован иконостас, изписва детайлите по иконните пана, дванайсетте колони и звездното небе. Вместо пари за майсторлъка банскалии му дали къща, в която довел и изгората си, прочутата хубавица София Бенина - сестра на просветителя Неофит Рилски. Полетът на творческия дух го съпътства, когато изцяло променя интериора в къщата. Най-красивата стая, наречена „синята“, заради преобладаващия син цвят стопанинът посветил на съпругата си. Преплетени гирлянди от цветя украсяват стените и тавана. Над вратата ѝ греят двете небесни тела - слънцето и луната, символи на мъжкото и женското начало. В двата пейзажа, наподобяващи изгледи от Венеция и Цариград е изразен копнежът на човека към далечния и екзотичен свят. Над прозореца на източната стена почти незабележимо се очертава интересна картина - червен жребец, хванат от набит мъж с гарибалдийски мустаци, особено облекло, високи ботуши и шапка, наподобяваща тази на Наполеон. Според описанията на негови съвременници Велян Огнев бил с подобен ръст и не носел традиционните за този край дрехи. Това дава основание да се счита, че на тази стена художникът е нарисувал себе си. Приветлива и слънчева е стаята за гости, където преобладават стенописите с растителни мотиви: дървета отрупани с плодове - символи на плодородие, лъв, окован във вериги, подобно на поробеното ни отечество, човешкото щастие и семейно разбирателство е изобразено чрез вълчето семейство, вероятно заради това, че тези животни са сред малкото в дивия свят, които не сменят партньорите си и отглеждат заедно поколението си. Голямата централна стая е била използвана като кухня и всекидневна, наричана в Банско "кашчи“. Без външен прозорец в нея е мрачно и за да внесе илюзия за повече светлина художникът е сътворил по стените символични огледала. Голям одер, огнище, софра, около която се нареждала многобройна челяд. От тази стая се преминава в работната, където пеел чекръка и тракал тъкачния стан под сръчните ръце на стопанката, която изработвала всичко необходимо за къщата и семейството. Най-закътаната, най-уединената от петте стаи на втория етаж, е за младото семейство и новородените деца. Тя е и най-защитената - всеки ъгъл на стената е един бойник, откъдето къщата се охранява достойно. Оттук голям отвор /умело прикрит/ отвежда в скривалище, скътано дълбоко под сградата – неотменна част от всеки бански дом през ХVIII и ХIХ век. Преданието разказва, че тези скривалища били свързани и чрез подземни проходи водели до църквата "Света Троица“. От централната стая се излиза на голяма дървена площадка с мивка и стълба към двора. От тази страна по цялата дължина на етажа е издадено и оградено с талпи тясно чардаче. Тук се е простирало прането, по-нататък е нужникът, а изнесено извън зида и оградено с дебели дървени дъски, е мястото на банята - несрещащи се никъде другаде в селището подобрения за удобство.Централно място в дома заема чердака – просторен, сенчест, увенчан с изящен резбован таван, подпрян на елегантни колони, разкрасени с барокови пластични елементи. Прикътана в ъгъла е "кьошката“ - оградено издигнато открито място за почивка и раздумка на мъжете в жарките летни следобеди. Непосредствено до къщата в североизточна посока са изградени колибата /външна наклонена тераса/, месилника за хляб и стопанските постройки. Когато пристъпим в изцяло изградената от камък и дърво Велянова къща, неусетно попадаме във вълшебния свят на миналото и ни се иска да дойдем отново и отново.