Къпиновски манастир

Основан е през 1272 г. по времето на цар Константин I Асен Тих. За това свидетелства надпис на апсидата на манастирската черква. По църковно предание, основател е Св. Сергий Къпиновски. През робството манастирът е опустошаван многократно, последно от кърджалиите през 1798 година. През 1794 година игумен на манастира е Софроний Врачански, който донася препис на „История славянобългарска“. Най-мащабното строителство в манастира е между 1856 и 1864 г. Тогава са изградени двуетажните жилищни сгради в източната му част, чиято външна стена е дебела 1,5 метра. Средствата са дарени от братя Хорозови от Елена. На втория етаж е построен параклисът „Въведение Богородично“, изографисан от Алекси Атанасов. На първия етаж има втори параклис, „Благовещение“, украсен от тетевенски майстори.