Фондове на Регионален археологически музей – Пловдив се дигитализират по проект „Дигитално културно-историческо наследство на Община Пловдив“
Пловдив, 20 април 2017 г. Фондове на Регионален археологически музей – Пловдив се дигитализират по проект „Дигитално културно-историческо наследство на Община Пловдив“, реализиран с финансиране от Програма БГ08 „Културно наследство и съвременни изкуства“ на Финансовия Механизъм на Европейското Историческо Пространство. Сред експонатите, които се дигитализират са негативи на снимки, направени по време на спасителните археологическите разкопки на Малката базилика в периода 1988 – 1993 г. Откриването на този археологически обект става случайно по време на строеж на жилищни блокове на бул. Мария Луиза (бивш Лиляна Димитрова). Единственото доказателство за проведените археологически разкопки са негативите - тип лайка, съхранявани и заведени в научения архив на Регионален археологически музей - Пловдив. Негативите се дигитализират поради това, че са застрашени от унищожение от бактерии. Проектът „Дигитално културно-историческо наследство на Община Пловдив“ е единствената възможност за съхраняването на данни за тези ценни за града разкопки - част от културното наследство на Пловдив.
Археологическите проучвания в периода 1988-1993 разкриват късноантичен некропол, част от античната крепостна стена с една квадратна кула, занаятчийски квартал за обработване на керамика и кост със запазена и разкрита пещ за изпичане на битова керамика, теракоти и лампи. Най-интересна част от обекта е т.н. Малка базилика с два периода на преустройство с уникални мозайки които са реставрирани, и вече върнати обратно на място. Разкрита е непозната до този момент улична мрежа на града.
Малката базилика е трикорабна едноапсидна сграда с притвор и малък параклис. Подовата мозайка е от първи строителен период. Корабите са отделени чрез стилобати, запазени 0.50 м над мозайката, които са полихромни, в opus tessellatum, с преобладаващи геометрични елементи и фигурални изображения. Мозайките в двата странични кораба наподобяват широки бордюри – засичащи се окръжности с черен контур, които оформят четирилистни розети.
Централният кораб е зает от три правоъгълни мозаечни пана север-юг, очертани от полихромни плетеници с геометрични орнаменти. Има ктиторски надпис от шест реда. Ктитора е Базилиск – главнокомандващ войските в Тракия, водел победоносна война с разбунтуваните готи. Същият по-късно става император на Римската империя.
Чрез дигитализацията на негативите от археологически проучвания на Малката базилика се съхранява историческата памет за откриването на един от най-ценни паметници за историята на Пловдив и България.
„Този документ е създаден с финансовата подкрепа на ПРОГРАМА БГ08 „Културно наследство и съвременни изкуства“ по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Община Пловдив и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на ПРОГРАМА БГ08 „Културно наследство и съвременни изкуства“.
сн. Малка базилика
