18 януари - Атанасовден - Телевизия ТУРИЗЪМ поздравява именниците
На този ден православната църква почита св. Атанасий Велики, архиепископ на град Александрия, водил яростна борба срещу арианската ерес. Според народните предания при подялбата на света между светците, на св. Атанас се паднали зимните студове и снегове и затова той се приема за повелител на зимата.
Българите наричат Атанасовден още среди зима, тъй като според народното поверие от този ден зимата си отива, св. Атанас яхва бял кон, облича бяла риза и се провиква от Балкана: "Иди си, зимо, идвай лято!" Затова рано сутрин на Атанасовден всички се отправят към високите могили над селото, за да посрещнат изгрева на слънцето, палят огньове и ги прескачат за здраве. В Самоковско казват, че на този ден св. Атанас "забожда главата си в земята" и така я затопля и подготвя за оран. В пиринския край вярват, че всички болести се събират на Антоновден, а на Атансовден тръгват по хората. За да не разсърдят болестите, на този празник жените не работят никаква домашна работа.
Св. Антон и св. Атанас наричат "бащи" на чумата, защото според народното предание тя се родила на техния празник и затова той е познат още като Чуминден, Лелинден. Хората си представяли болестта като стара, гърбава баба, облечена в черни дрипи. За да я омилостивят, стопанките месят рано сутрин пресни пити, намазват ги с мед, забождат върху тях босилек и после ги раздават из махалата. Раздават и питки, надупчени отгоре с вилица, за да не се "надупчват" децата от шарка. Като жертва за страшните болести колят черна кокошка. В Тракия приготвят обредно ястие от черно пиле и вярват, че от него "болките бягат", а перата му притежават лечебна сила.
Стара българска легенда представя св. Антон и св. Атанас като братя близнаци, които били ковачи. Много отдавна, когато ковашките клещи още не били измислени, двамата работели в ковачницата си и св. Атанас бръкнал в пещта да извади нагорещеното желязо с голи ръце. После погледнал към кучето, което лежало до него със свити лапички, и го осенила идеята да измайстори клещи по подобие на кучешките крака. Оттогава двамата братя се приемат за покровители на ковашкия занаят. На празника им ковачите дават за патроните си курбани от овни или бикове.
В Пловдив деня след Атанасовден наричат Черна, Чьорна, Света Черна, Църън ден. В жертва се принася черна кокошка. Спазват се някои забрани, за да се предпазят хората от "черна, тежка, смъртоносна болест" и да не "църнеят", т.е. да не жалят починал близък. На този ден не се вдигат сватби, жените не работят нищо, не е позволено и да се мият.
На Атанасовден освен питата с мед по традиция за трапезата се приготвят варена кокошка и свинско с бамя.
Имен ден празнуват Атанас, Атанаска, Танас, Насо.