Честит ТРИФОНОВДЕН от Телевизия ТУРИЗЪМ

               Първите три дни от Малък Сечко (месец февруари) българите наричат Трифонци. Православната църква е посветила първи февруари на св. великомъченик Трифон, който заради вярата си в Христа бил подложен на жестоки мъчения и посечен с меч през 248 г.

                Народът ни много почита Първия Трифонец и го нарича Трифоновден, Трифон Зарезан, Трихун, Трифон Пияница. Денят се празнува весело и шумно, особено в районите на страната, където е развито лозарството. Лозарите, винарите, кръчмарите и градинарите приемат св. Трифон за свой покровител и пазител на лозята. Светецът често е изобразяван в иконите с косер в ръка. Основният обичай, изпълняван на този ден, е ритуалното зарязване, загробване на лозята. Обичаят подсеща за идващата пролет и началото на селскостопанската година. В родопската област се счита, че денят на св. Трифон е първият пролетен ден.

  

                Обредното зарязване на лозята се извършва предимно от мъже лозари. В Югозападна България в обичая участват и жени, моми и ергени. Още рано сутринта стопанката омесва и изпича пресен хляб, украсен пластично с тесто. Най-често се изобразяват лозници с гроздове. Приготвят и кокошка, пълнена с ориз и булгур, и заедно с питата, бъклица с вино и шише светена вода ги слагат в нова вълнена шарена торба. След празничната църковна служба мъжете лозари вземат торбата и заедно със свирачите се отправят към лозята. Там всеки се прекръства три пъти в посока към изгрева на слънцето и отрязва с косера няколко пръчки от три корена. После полива отрязаното място с вино и светена вода и го поръсва с пепел, запазена от огъня, горял на Бъдни вечер, за да се роди много грозде. Докато извършва зарязването, лозарят изрича благословия за богата реколта. Отрязаните пръчки завиват на венчета, които слагат на калпаците си, на бъклиците или ги премятат през рамо. Отнасят пръчките вкъщи и ги поставят под домашната икона.

                След зарязването мъжете нареждат богата трапеза в лозята с донесената храна. Започват шумни и весели песни и хора. Преди да седнат около софрата, лозарите избират "цар" на лозята, когото наричат Трифон. Гледат той да бъде добър стопанин, имотен, с много лозя и да е "късметлия" - все предпоставки за добра бъдеща реколта. На главата на "царя" поставят корона от лозови пръчки, качват го на каруца, теглена от самите тях, и ритуално обикалят лозята. Царят зарязва и благославя да се роди повече грозде и да има хубаво вино: "Хайде да бъде честито и берекетлия! На всяка лоза по шиник, на всяка гижа (корен) по чебър!" - "Амин!" - отговарят всички. След шумния гуляй участниците в обичая понасят царя на рамене или го слагат на колесар и с гайди и тъпани процесията се връща в селото. Шествието обикаля всички къщи, а стопаните посрещат гостите с баница, ракия и вино. Празникът завършва в дома на царя, който по стара традиция кани всички участници в зарязването и ги черпи щедро с вино, за да бъде обилна реколтата от грозде и да бъдат пълни бъчвите.

                Обредното зарязване на Трифоновден се прави независимо какво е времето. След този ден лозята вече редовно се "режат". На Трифоновден се изпълнява и магически обред заплашване на овошките, които не раждат. Обредът е типичен за родопската област и се нарича трифоносване на дърветата. Сутринта преди изгрев-слънце двама мъже отиват при дървото. Единият замахва с брадва и заплашва фиданката, че ще я отсече, а другият го разубеждава, като казва, че през другата година дръвчето ще роди едър плод. Пак в Родопите на Трифоновден се прави и обредът насичане на бездетен мъж, за да му се родят деца. Мъжът вика бръснар, който докато го бръсне, го нарязва на три места по шията.

                На Трифоновден се правят и гадания за характера на времето и за реколтата. Вярва се, че ако на първи февруари вали сняг на парцали, то и пролетта ще е дъждовна, пчелите ще се роят и годината ще е плодородна.

                Традиционната храна за Трифоновден  включва прясна пита, дипла пита (тутманик), варена кокошка, пържени яйца. Имен ден имат Трифон, Трифонка, Лозан, Лозка.

                Народът ни тачи Трифонците и за предпазване от животни, които вредят на стопанството и дома. Първите два дни от февруари в района на Източните Родопи наричат Сечко-Дечко и ги почитат за предпазване от зайци. През тези дни стопанките не трябва да работят с ножове и ножици, "за да не косят зайците с острите си зъби посевите". Съществува вярване, че през този период "се бесуват вълците", затова тези дни се наричат още "Вълчи празници" и се почитат, за да се предпазят хората от вълци. Жените не бива да предат, да тъкат, да отварят ножици, за да не се отварят устите на вълците. В Тетевенско наричат първите три дни от февруари Зверски празници и през тях жените не трябва да изхвърлят пепел от огнището навън, защото се вярва, че ако вълците оближат пепелта, ще се множат. В Софийско и Кюстендилско почитат Трифоновден за предпазване от къртици. Слагат горещи въглени в дупките на къртиците и разпръсват варени царевични зърна наоколо, за да не рият къртиците дворовете и нивите.

                Двата дни след Трифоновден - 2 и 3 февруари - също са празници в народния календар. Втори февруари е празникът Сретение Господне. Българите го наричат Зимна, Трифонова или Вълча Богородица. Легенда разказва, че на 40-ия ден от раждането на Христос Св. Богородица отивала в черквата, за да ѝ четат "чиста молитва". Срещнала Трифон, който зарязвал лозето си. Той ѝ се присмял и бил наказан от нея, като си отрязал носа, и оттук празникът се нарича още Трифон чипия. На Сретение Господне жените носят в черквата пресни пити, вино, туршия, които после раздават из съседските къщи. Съществува поверие, че ако на този ден вземеш пари назаем, ще вземаш през цялата година, ако ли пък дадеш - ще даваш през годината.

                Третият Трифонец (3 февруари) е празник в чест на св. Симеон Богоприемец, който пръв взел в ръце Младенеца и го въвел в Храма Божий. Сред народа е известен с името Стар или Зимен Симеон, Симеон Бележник. Сретение Господне и Симеоновден особено много се почитат от невеститеи бременните жени под влиянието на християнския мит за Богородица, която за пръв път след раждането на Христос отишла в черква на молитва. От стари времена Зимният Симеоновден се приема за особено лош ден, тежък, хаталия, нишанлия ден. За да не се родят децата им симьосани, лихи, с лишанка - с белези и рани по тялото или сакати, невестите не трябва да работят през този ден. Особено строго се внимава да не режат с нож и ножица, да не шият с игла, да не секат със секира. Спазва се и забрана за сексуални контакти, защото се вярва, че ако през тези дни се зачене дете, то ще се роди със "зашити" уста и пръсти. За здравето на децата си майкитераздават питки, намазани с мед.

                В Родопите този ден наричат Божа майка и се празнува от млади, нераждали невести, за да забременеят през годината. Те омесват и изпичат голяма пита, а после я раздават по комшиите. Друга пита разчупват пред иконата на Богородица и запалват свещ, пак с молитва да се сдобият с рожба.