На 2 февруари честваме Петльовден
Петльовден е български народен празник, обичай с регионално разпространение. Според народния календар този ден е посветен на децата и за предпазването им от болести се коли петел. Затова се нарича Петльовден. Празникът води началото си от времето на турското робство, когато е бил събиран жестокият кръвен данък.
Петльовден се свързва с обредното колене на петел във всяка къща с мъжка челяд. Това се прави на прага на пътната врата, като се гледа кръвта да опръска наоколо. Обредното лице, което коли петела, трябва да бъде юноша, който е нямал ощесексуални контакти. Наричат го петелар. С кръвта на птицата правят кръстен знак по челата на момченцата, за да са здрави през годината. С кръст пак от тази кръв бележат и външните страни на портите. Костите на жертвения петел се изхвърлят в реката, краката му - на покрива на къщата, а перата се запазват и с тях бабите кадят болни и урочасани деца. За празника майките на момчета изпичат пресни пити и кравайчета, завиват баници и зелници. Сваряват гозба от петела, носят я в черквата да я освети свещеникът и после, заедно с краваите и баниците, я раздават из махалата за здравето на момчетата. В семейства с момиченца се коли ярка.
Народът свързва основният обред на празника - коленето на петел - с широко разпространената легенда за цар Ирод, по чиято заповед били обезглавени всички мъжки деца, за да умре и Христос. Според други предания обичаят е свързан с отвличането на деца за еничари от кърджалиите. Те ходели от къща на къща и принуждавали родителите да дадат синовете си или сами да ги убият. Тогава, за да запазят децата си, бащите заколвали петел и правели с неговата кръв знак на вратата, като така заблуждавали турците, че са погубили синовете си.
В някои селища на страната се среща практиката да се коли петел за стар ерген, за да се ожени.
Традиционните ястия за Петльовден са тиганици (с яйца и сирене), кравайчета и зелник. Жените приготвят и три вида гозби от петел - петел с ориз, с кисело зеле и петел с каша от брашно.