Честита Баба Марта

              Пролетните празници и обичаи започват с месец март, когато цялата природа, растения и животни се събуждат за нов живот. В своя многовековен опит народът ни е доловил значението на този месец, от който зависи бъдещата реколта. В народните представи март се свързва с плодоносните свойства на женската природа, което намира отражение и в женското име на месеца. Всички обреди и обичаи през месец март са подчинени на идеята за възкръсването на природата. От друга страна, затоплянето на времето се свързва и с появата на вредоносни сили за хората и реколтата.

                Първият ден на март се посреща с радост от всички. Наричат го Баба Марта, Първата Марта, Летник. В старите народни предания и легенди Баба Марта е митичен женски образ, олицетворяващ пролетта и целия месец. Тя е възрастна гърбава жена, облечена в кожух, със стари дрехи и кафява забрадка. Старицата бързо сменя настроението си - ту е ведра и усмихната, ту навъсена и сърдита. Нравът ѝ се отразява на характера на времето, което през март е много променливо. За причините за честата промяна на времето през месец март народът ни знае много приказки. В една от тях се разказва за това как Баба Марта се омъжила за Април - хубав момък, който обаче винаги бил лошо обут и кален. Когато Марта погледнела хубавото му лице, се засмивала, но погледнела ли краката му, дожалявало ѝ и се намръщвала.

                Променливото време през месеца се обяснява в стара легенда така: старицата се разсърдила на братята си - Голям и Малък Сечко, които често изпивали виното от бъчвите ѝ. Тогава тя ставала люта и зла и времето се разваляло, задухвал студен вятър и завалявал сняг. Гневът на Баба Марта обаче бързо преминавал, тя се усмихвала на братята си и изгрявало слънце. Разпространена е и народна приказка, в която се разказва, че Марта имала двама мъже - единия обичала, а другия мразела. Когато видела този, когото обича, се засмивала и слънцето грейвало, когато обаче видела онзи, когото мрази - разлютявала се и плачела, а навън извивали виелици и ставало студено.

                Според друга народна приказка една жена извела козите си в планината в първите мартенски дни. Надявала се, че Баба Марта, нали е жена като нея, ще изпрати топло и слънчево време. Но старицата се разсърдила, разфучала и пуснала мразовити вихрушки - козарката и стадото ѝ замръзнали.

                Разнообразните обредни действия, практики и забрани, характерни за Първи март, са сързани с представите за непостоянния характер на Баба Марта. Те целят да осигурят хубаво време, нужно за добрата реколта. В ранно утро най-възрастната жена в къщата, стопанката, ритуално измита двора и дома, щателно изтупва всички постелки и завивки. Така символично се изнася зимата, т.е. старото,злото, неплодородното, смъртта и се посреща Баба Марта "на чисто". Жените изнасят дреха, пояс, престилка с червен цвят и ги мятат на плодна овошка, на стряха или на плета. Там ги оставят обикновено за девет дни. Вярва се, че като види червено, Марта "ще се разсмее, ще се развесели" и времето ще бъде слънчево и топло.

                Сутринта старите баби не излизали по улиците, защото Баба Марта не обичала стариците и щяла да се разсърди. Тя се радвала на млади моми и невести и когато ги срещнела, времето се оправяло. В една народна приказка Баба Марта се представя като същество, което прави хората щастливи. Беден човек заклал на Първи март курбан в чест на старицата и за благодарност тя му дала богатство.

                След измитането на къщата стопанките запалват събраната смет. Всички се опушват на огъня и го прескачат, за да се предпазят от ухапване на змии през лятото и да нямат бълхи. Докато правят това, жените изричат: "Вън бълхи, вътре Марта!" После заедно с децата обикалят двора и тропат с ръжени, маши и тенекии, като така прогонват опасните влечуги.

                Из цялата етническа българска територия най-интересният обичай на Първи март, който трябва да осигури здраве, е изработването и киченето с мартеници, наричани още марта, мартеница, мартинка, кичилка, гадалушка. Те се правят обикновено от майките или от най-възрастната жена в дома, която трябва да е "чиста" (да не може вече да ражда). Мартениците се правят обикновено от бяла и червена вълнена или памучна прежда, по-рядко от коприна, лен или коноп. Завързват ги на дясната ръка на децата, на вратлетата им, на плитките на момите, дори на хурките на бабите. С мартеници се кичат и млади невести, възрастни жени, макар по-рядко и ергени, които ги носели на кръста под пояса или в гащите. Закичват и младите плодни овошки, както и новородените агънца, теленца и кончета. Смисълът на закичването с мартеничка е да донесе здраве на този, който я носи - "да бъде бял и червен".

                В Родопите мартеничките се наричат байници и са от разноцветни конци - сини, зелени и розови. В резултат на художественото развитие и обогатяване мартеничките получават допълнителна украса от парички и мъниста. Задължителен компонент си остава обаче червеният конец - заради вярата в предпазващата сила на червеното. Мартеничките се носят докато човек види първите прелетни птици - лястовици, щъркели и кукувици. Тогава се махат и трябва да се сложат под камък. След няколко дни се гадае по това, което откриват под камъка - ако има мравки, това е знак, че много овце ще има през годината, ако намерят червеи или бръмбари - ще се раждат повече кончета. Мартеничките слагат и в мравуняк, в полога на домашните птици, а най-разпространената и до днес практика е да се закачат на плодно дръвче. В някои райони на страната след свалянето им, мартениците се запазват и с тях се бае на урочасани деца.

                Първи март народът приема за начало на пролетта, затова се правят някои магически предсказания. Вярвя се, че ако на този ден прогърми за първи път, годината ще е много плодородна. В Източните Родопи следят кой пръв ще влезе в дома им - кой ще е полезът. Ако той е добър и имотен стопанин, през годината ще има берекет. На първата "мартена месечина", т.е. първото пълнолуние през март, момите, готови за задомяване, се хващат на хоро с пожелание да се оженят през годината.

                На Първи март се спазват и много забрани с предпазващо значение. На огнището не трябва да се слага черно,опушено котле, за да не почернеят посевите, да не "хванат главня". На Марта жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. За да не удря гръм, не трябва да се буха с бухалка, не се тъче, защото блъскането на кросното наподобява гърма. Стопанките не варят жито, "за да не ври облак". За предпазване от градушка се тачат мартените съботи, през които жените не подхващат никаква домакинска работа, а мъжете не орат.