140 години от Освобождението на България от османско иго
На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанския мирен договор, който връща независимостта на България след близо 500 години османско иго (Oт 1396 дo 1878 г. Бългapия e чacт oт Ocмaнcката импеpия). В pезyлтат на победата на Рycия в Руско-турската война през 1877-1878 г. cтpаната пpидобива незавиcимоcт.
По силата на този документ България се превръща в най-голямата държава на Балканите. В нейните граници влизат Южна Тракия (до Бяло море), цялата територия на Македония на югозапад и Добруджа на североизток. В Западна България влизат и териториите, които сега са източната част на днешната Сърбия.
Възстановяването на българската държавност е потвърдено с Берлинския договор. През лятото на 1878 г. в Берлин, на конгреса на Великите сили, по настояване на Австро-Унгария и Англия, Санстефанският мирен договор е променен, а границите на България силно редуцирани. Няколко милиона българи остават извън независимата държава. Десетилетия наред обединението на българските земи е в основата на българската национална доктрина.
...
Празникът на Освобождението на България – 3 март, за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март н. с.) 1879 г. В старата ни столица митрополит Антим I, тогава председател на Учредителното народно събрание отслужва панихида в църквата „Св. Богородица" в присъствието на депутати и граждани. Две години след Освобождението, през 1880 г., 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на император Александър II. От 1888 г. празникът започва да се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. След 9 септември 1944 г. празникът спира да се отбелязва като официален и е обявен за шовинистичен. Той започва отново да се отбелязва всяка година, с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1978 г., по повод на стогодишнината на събитието, на 3 март в чест на подписването на Санстефанския мирен договор на тази дата (19 февруари стар стил) през 1878 г. На този ден се вдига националното знаме и се поставят венци на паметника на Незнайния воин в София, в памет на българите, загинали в борбата за освобождението на Отечеството. Вечерта на площада пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител – Александър II се провежда тържествена заря-проверка. Гражданите поставят венци и цветя на паметника на загиналите за освобождението на България руски, финландски и румънски войници.