25 март - Благовещение

                Православната християнска църква празнува този ден в чест на благата вест, която св. Архангел Гавраил донесъл на Дева Мария, че тя е избрана да зачене с Божията помощ и да роди Спасителя на света.

                Това е последният от мартенските празници и е много почитан от българите. Наричат го Благовещение, Благовец, дори Половин Великден. На него се спазва строга забрана за всякаква работа и се казва, че "дори птичката гнездо не вие". Вярва се, че на този ден се завръщат прелетните птици, идва кукувицата и носи благата вест, че пролетта е настъпила. Завръщат се в своите жилища накрай света самодиви, самовили и "различни други дихания" и започват своите игри. По стара традиция всеки трябва да излезе от дома си сит и с пара в кесията, та ако го закука кукувица, през цялата година да е сит и богат. Когато чуят първата кукувица, жените в Родопите завързват единия край на забрадките си, а след три дни го отвързват и гледат какво има в него. Ако има зеленко, тревичка, това е добър знак, че ще бъдат здрави.

                Повсеместно се знае, че на Благовец змиите и гущерите излизали "от своите пещери, при своя цар" - от дупките, в които са прекарали зимата. На Благовец се прави и обредно гонене на змии, влечуги и бълхи. Докато вдигат ритуален шум, като чукат с машите по тенекии, жените викат: "Бягайте, смокове, гущери, бълхи, жаби, че дядо Благовец идва с големия топуз!"

                И на Благовец главен елемент в обичаите е огънят, с неговото очистително действие. В дворовете палят огньове и ги прескачат като викат: "Бежте, зъми и гущери, че ви огън гони!" Когато правят това, гледат малко да си опърлят краката, че да не ги хапят змии през лятото.

                За да посрещнат пролетта, в навечерието на празника стопанките измиват дворовете и запалват боклука, за да бъде чисто за Благовец. В някои краища на този ден по къщите ходят моми и пеят благовешки песни. И за този празник е типично суеверието, че ако се убие змия, трябва да ѝ се откъсне главата, да се посади босилек в неяи после да се зарови в земята. Босилекът, който ще поникне, се счита за особено лековит и с него се правят магии за любов. Ако ерген подари на някоя мома китка от този босилек, тя ще загуби ума си от любов към него. В Странджа на Благовец отнасят босилек в църквата и след като го опее свещеник, го запазват за лек срещу главоболие и се кичат с него за здраве.

                 В Троянския и Тетевенския балкан наричат Благовец още Зъмски празник и Зъйминден и го почитат за предпазване от змии. В Пловдивско бабите слагат под прага на къщата малки кравайчета, дар за митичната змия чуварка, пазител на дома от злини. Преданията разказват, че в нощта срещу Благовец смокът, стопанин на имането, заровено в земята, блести като огън. Иманярите вярват, че ако видят този пламък и хвърлят отгоре му дреха, ще открият заровеното богатство.

                На Благовец се правят пресказания за времето - вярва се, че каквото е времето на този ден, такова ще е и през лятото. Ако е ясно и топло, овошките ще дадат хубав плод.

                От народната етимология на името Благовец (благо - сладко) се вярва, че всяка рана на този ден зараства бързо. Затова, "за да не ги боли", пробиват ушите на момиченцата за обици, дамгосват и правят резки по ушите на агнета и ярета за разпознаване. Садят овошки, за да дават сладки плодове, а пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите да събират сладък мед.

                В Северозападна България жените празнуват Благовец "за здраве" и пеят песни за празника. Пее се за това, че кукувицата, като предвестник на пролетта, подканвала хайдутите да излязат в гората.:

                               Че закука рано преди пролет,

                               преди пролет, рано пред Благовец

                               та измами млади арамии,   

                               излезоха на Стара планина...

                На празника моми, които вече се момеят и искат да се задомят, обикалят къщите в селото и пеят благовешки песни - в тях се разказва как е дошла кукувицата и какви вести е донесла.

                Празникът Благовещение е по време на Великите пости, но се разрешава консумацията на риба. За тържествената трапеза стопанките непременно ще приготвят "рибник" - печена риба, пълнена с ориз или булгур. Ядат се и варена риба, и варени раци. Стопанките омесват "шарена" пита, върху която се прави украса от орехови ядки и сушени плодове. Приготвя се и лучник (в Северна България - чушник) - баница с плънка от ситно нарязан кромид лук, смесен с орехови ядки, дребно нарязани чушки и домати от туршия. По традиция на Благовец всеки трябва "да се хване за зелено", т.е. да хапне коприва, киселец, лапад - "за нова кръв".

                На този ден имен ден празнуват: Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Благо, Евелина, Евангелина.