Честит Лазаровден - 31 март 2018

               

              Лазарки от село Люляково

 

                Лазаровден е с подвижна дата и се чества в събота, една седмица преди Великден. Православната църква почита на този ден възкръсването на Лазар. Евангелието от Йоан разказва как Христос възкресил умрелия Лазар, брат на Мария и Марта, на четвъртия ден от неговата смърт. Той живял още 30 години, като спазвал строг пост, и бил избран за пръв епископ на град Китион на остров Кипър.

                Българите наричат празника Лазарица, Лазар, Лазарска събота. Празнува се в чест на нивите, пасищата и гората. Обичаите на Лазаровден са жизнерадостни и поетични, свързани с пролетното събуждане на природата, с надеждата и мечтите за благоденствие и задомяване на момите. Това настроение е възпято и в народните песни, които се пеят на този ден:

                               Що ми е мило и драго.                             

                               че се е пролет пукнала,

                               все е излезло на трева,

                               и стока, маре, и мъка:

                               сиви говеда в гората,

                               вране коневе в полето.

                               На илядници овчици

                               и на стотици козици.              

 

                Особено интересни са старинните обичаи, изпълнявани на Лазарица -лазаруване и боенек. Лазаруването е общобългарски обичай, който в тракийската и родопската област се изпълнява в две последователни съботи. През първата събота, наричана Малък Лазар, лазаруват малки момичета, а през втората, позната като Голям Лазар - девойки на възраст за женене. Участничките в обичая се наричат лазарки, лазарици. Повсеместно е разпространено вярването, че момиче, което не е лазарувало, не може да се момее. Всяко девойче може само веднъж да бъде лазарка.

  

Лазарки от село Подвис

 

                Подготовката за лазаруването започва веднага след Тодоровден. Момите се събират, разделени на групи по махали и под ръководството на вече лазарували девойки или по-възрастни жени - майки или други близки, разучават лазарските песни и игри. В ранно утро на Лазарица из селото тръгват лазарките, закичени със свежи цветя по главите, облечени в нови, чисти носии, в които задължително трябва да има елемент от невестинска премяна. Те са разделени на чети, като всяка се състои от по четири пеячки и две шеталици, и се предвожда от кумица. Най-голямата и най-порядъчната мома в селото избират за селска кумица.

                Лазарките обикалят всички къщи в селото, като във всеки двор изпълняват специални обредни песни, посветени на отделни членове на семейството. Пеят на стопанина, на стопанката, на невестата, на бебето, на възрастните в къщата. Специални песни има и за овчар, за свещеник, за терзия, като най-много са за момите в къщата. В тях се пее за качествата на момата, за любовта между моми и ергени, за бъдещата женитба. Ето една такава песен:

                               Ай, Лазаре, Лазаре,

                               тука са ни казали,

                               че има мома и момък.

                               Я момата женете,

                               я момъка годете.

               

                И друга песен, в която също се пее за мома:

                               Шетала мома, шетала, Лазаре,

                               низ тая росна градина, Лазаре,

                               сеяла мома, сеяла, Лазаре,

                               ситен ми рамен босиляк, Лазаре,

                               не се родило босиляк, Лазаре,

                               но се родило маргарит, Лазаре,

                               с безценни камъни, Лазаре.

                               Надодоха златари, Лазаре,

                               да си ценят камъне, Лазаре,

                               не цениха камъни, Лазаре,

                               но цениха момата, Лазаре!

 

                Ако стопаните имат кошери, лазарките пеят и за пчелите. Докато пеячките пеят, шеталиците, под съпровода на песните, играят ритуалния лазарски танц боеник, буенек - несключено, много буйно хоро. То се играе за берекет и за здраве. Лазарките подскачат високо и тропат с крака, за да растат високо житата и да се плоди добитъкът. При танца размахват пред себе си бели лазарски кърпи. Стопаните даряват момичетата с бели яйца, които една от тях събира в кошничка. Лазарките се очакват с голяма радост от стопаните. Силно се вярва, че в къща, в която са пели и играли лазарките, ще бъде честита и домочадието ще се радва на здраве и дълъг живот. Лазарките не влизат само в дом, в който е починал човек и още не е изминала една година от погребението му.

 

                В лазарските обичаи е залегнала и идеята за осигуряване на плодородие и здраве. Лазарските дружини обхождат и селското землище, пеят обредни песни по ниви и ливади, пеят и на житото:

                                Къде ние заминале,

                               родило се, преродило,

                               та на земия натегало,

                               от два класа кутел жито,

                               от два грозда бочва вино!

 

                В Южна Тракия лазарките изпълняват и пеперударски песни, с които молят Бога да изпрати дъжд, тъй необходим за посевите.

                В източните части на страната в лазарските чети има и други обредни персонажи - боенек и Лазарова булка. Девойките избират някоя лична мома, пременяват я в мъжки дрехи, слагат на главата ѝ калпак, а в едната ѝ ръка дават да държи брадва или тояга. Тази  мома ще изпълнява в обичая ролята на младоженец - зет. Избират и едно малко момиче, с живи родители, забулват главата му с бяла или червена кърпа и го пременяват като Лазарова булка. В лазарската група често има моми, които изпълняват мъжки роли.

                На Лазаровден имен ден имат Лазар и Лазара.