Цветница, Връбница - 1 април 2018
В неделя, една седмица преди Великден, е Цветница. На този ден християнската църква почита Цветоносната неделя, когато Христос тържествено влязъл в Йерусалим преди еврейската Пасха. В евангелията четем, че Спасителят пристигнал в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещнали с маслинови и лаврови клонки и постилали дрехите си пред него.
Сутринта на тържествената църковна служба всички носят върбови клонки и китки от пролетни цветя (или вземат осветена върба и здравец от църквата). Оттук и името, с което българите наричат празника - Връбница. Свещеникът осветява венчетата от върба и после тази четена върба отнасят вкъщи и поставят под иконата. Там тя ще преседи до следващата Връбница. Приема се, че прекадената върба е чудодейна и лековита и с нея баят против уроки на децата и домашния добитък. Вярват също в нейната предпазна сила. През лятото, по време на жътва, жените слагат венец от тази върба на главите си против главоболие, или на кръста, за да не ги боли. Когато се зададе градоносен облак изнасят кадените върбови венчета, гледат облака през тях и с магически заклинания прогонват бурята. Някъде слагат от върбата в храната на добитъка, за да е здрав, или я заравят в средата на нивата, за да се роди много жито. Забиват я и в градините, за да не ги ровят къртиците.
По стара традиция невестите носят в църквата краваи и ги раздават помежду си, след като свещеникът ги освети. В района на Странджа има обичай на Цветница младоженците да ходят на гости у кумовете, като им носят колак, украсен с три бели яйца отгоре. Кръстницата също дарява младата невеста с колак с бели яйца, които после трябва да се заровят в лозето, за да го предпазят от магии и градушки през лятото. Слагат и едно яйце под полога на кокошките, за да са здрави и да снасят повече.
На Цветница с последния лазарски обичай кумичене, кумичкане приключва цикълът от момински пролетни игри. Момите, които са ходили "на Лазар", се събират и тръгват към близката река. Всяка носи венче от върбови клонки, китка цветя или обредно хлебче (колаче), увито в чист месал и наричано кукла (оттук в Северозападна България наричат празника Куклинден). В Карнобатско кумиченето се прави и с ладийки от папур - царевични листа. Щом стигнат на реката, момите се залавят на хоро и пеят песни с любовен характер. Девойките пускат по течението на водата своя знак и чието венче или колаче излезе най-напред, тази мома провъзгласяват за кумица, кръстница на лазарките. Отсега нататък тя ще бъде много почитана и уважавана.
С песни моминското шествие тръгва обратно към селото, като кумицата върви напред или другите лазарки я носят на "конче". Всички се събират в дома на кръстницата около богата празнична софра, с която завършва празничният обреден комплекс. По стара традиция лазарките говеят, т.е. не говорят с кумицата си, както е при истинската сватба (младата невеста 40 дни не разговаря със свекъра и свекървата си и с кумовете и девера). Три дни след Великден лазарките гостуват у кумицата си, която ги посреща с баница и червени боядисани яйца. Тогава тя символично им прощава и те вече могат да говорят с нея.
С лазарските обичаи девойките влизат в нов социален статус и вече са готови да се омъжат. Много разпространена е народната поговорка, която казва, че "ерген, който не е коледувал, и мома, която не е лазарувала, не могат да се задомят". А според древно поверие девойка, която е лазарувала и се е кумичила, не може да бъде грабната и залюбена от змей. Вечерта на Връбница на селския мегдан за последен път се извива лазарското хоро.
На Цветница имен ден празнуват Върбан, Цветан, Цвета, Цветанка, Цвятко, Цветелина, и всички, които носят имена на цветя или дървета - Явор, Ясен, Калина.
