6 май - Гергьовден - Ден на храбростта и Българската армия
6 май е Денят на храбростта и празник на Българската армия, официално учреден на 9 януари 1880 г. от княз Александър Батенберг.
На 6 май православната църква почита свети Георги Победоносец, роден в провинция Кападокия, в Мала Азия. Заради воинските си способности бил удостоен с военен чин трибун. Светецът ревностно проповядвал християнската вяра и затова бил затворен в тъмница и посечен през 305 г. по време на управлението на император Диоклетиан. В житието на светеца четем, че близо до гроба му се заселил змей, който опустошавал всичко наоколо. Змеят владеел и водите и всеки ден искал човешка жертва, за да ги пусне на хората. Когато дошъл ред на царската дъщеря, св. Георги убил с копието си чудовището и така я спасил. Заради това светецът се почита като един от най-известните конници-змееборци в християнството. В иконите той най-често се изобразява като яхнал бял кон, под който се гърчи прободеният с копието змей. Св. Георги е патрон на българската войска.
Гергьовден заема важно място в годишния празничен цикъл на българите - чества се в разцвета на пролетта и поставя началото на новата стопанска година. Той е един от най-почитаните и обичани български празници и е възпят в много песни. За него народът ни казва: "Хубав ден Великден, още по-хубав Гергьовден!" Наричат го още Гергювден, Джурджовдън, Гюргевден. Свети Георги е един от най-почитаните светци от българите, приеман за могъщ покровител на овчарите, стадата, нивите и растителността. Затова го наричат "хубав", "милен", "зелен Георги". Тази представа за светеца определя и характера на богатите и всеобхватни обичаи и обредни практики, изпълнявани на Гергьовден.
Във всеки дом задължително се коли курбан. Жертва за светеца се дава първото обагнило се през пролетта мъжко бяло агне. В миналото традицията да се коли агне на Гергьовден била толкова силна, че домакинството, което не давало курбан за светеца, подлежало на укор от съседите си. Затова всеки, дори и сиромах, скътвал парици за агне - дар за св. Георги. Жертвеното животно се окичва с венец от цвете гергьовче, здравец и букова шума, набрани сутринта на празника и завързани с червен конец, за да прогонва злите и нечисти сили. На рогцата на агнето се закрепват запалени свещички, които не се оставят да изгорят до края си, а ги запазват и с тях после лекуват стадото. Преди да го заколят, комкат агнето (захранват го) със зелена трева, с трици и сол. Според народните представи солта означава ситост, триците - плодородие, а тревата е знак, че през лятото ще има обилна паша за овцете.
Жертвеното агне задължително се прекадява от стопанина. Водят животното и в черквата да го "молитви", т.е. да го освети духовно лице. По стара традиция, запомнена от векове, жертвоприношението извършва най-възрастният мъж, пременен в нови, чисти дрехи, а калпакът му е закичен с китка здравец. Жертвеното животно се колело при огнището вкъщи, в кошарата или до източната стена на къщата, като се гледало кръвта му да опръска стената. С кръвта на агнето майките правят кръстен знак по челата на децата, за да бъдат здрави и "да не ги ловят уроки". Бележат с кървав знак и добичетата, за да са здрави и читави. С кръвта намазват и праговете на вратата, за да "не влизат болести и магии вкъщи". После събират останалата кръв в съд и я заравят "на чисто място", където човешки крак не стъпва. На много места кръвта от агнето закопават в земята под плодна овошка, трендафилов храст или на нивата. Среща се и практиката да я изливат в реката, "за да тече берекет в къщата, както тече водата", или да я изливат в мравуняк с пожелание"да се множат агнетата като мравките". От кръвта на агнето сипват и в кърмата на животните. Цветята от венчето на жертвеното животно хвърлят в течаща вода или изсушени ги надробяват в кърмата на животните.
Гергьовското агне винаги се пече цяло, пълнено с дреболиите и ориз и украсено със зеленина. След празненството заравят костите на агнето в мравуняк, на нивата или ги хвърлят по течението на реката, като благославят: "Да тече млякото от овцете, както тече водата". Запазват кокалчетата от предния десен крак на обредното животно и с тях баят против уроки и болести по децата и добитъка. По стара традиция кожата на агнето трябва да се дари на църковното настоятелство. Според народната вяра вътрешностите му имат особена, магическа сила. От тях не бива да се раздава извън къщата, за да "не се изнесе късметът". По плешката на закланото агне се гадае за плодородие, за здравето и живота.
Много важен елемент от обредността на Гергьовден е приготвянето на гергьовските хлябове. Те са три вида - за празничната трапеза, за обичаите около кошарите и хлябове, които се раздават за здраве. Предназначението на хлябовете и тяхната украса е отразено в различните им наименования: гергьовски кравай, гергьовски колак, джурджовски колач, боговица, просфор, кувасник, овчарник, харман. Тестото за хлябовете се замесва в чисти нощви от "чисто" момиче (което не е в месечен цикъл), млада булка или жена, която също трябва да бъде "чиста" (да е нямала скоро полови контакти). Месачките са пременени в нови ризи, а главите им са накичени с цветя. Кваса забъркват с гергьовска роса или за него донасят прясна, мълчана вода (налята в пълно мълчание). Брашното за хлябовете трябва да се пресее през три сита. Докато втасва, омесеното тесто се покрива с женска риза - за да "се раждат повече женски агънца". Гергьовските хлябове са големи, кръгли, украсени отгоре с пластична украса от тесто, изобразяваща основните поминъци на стопанина - земеделие и животновъдство. Моделират се овчарска гега, кошара с агънцата. Стопанките изпичат отделни краваи за овчаря, за свинаря, за говедаря и преди обед на Гергьовден моми и невести им ги носят по къшлите извън селото.
С Гергьовден започва лятната паша и затова рано сутринта изкарват овцете и кравите по ливадите. Овчарите издояват обредно първото мляко в котле, украсено с билки, здравец, див чесън, коприва и цветето гергьовче, вързани с червен конец, които ще предпазят овцете от "зли очи", от уроки. В котлето пускат яйце, пара, пръстен и кокалче от гергьовското агне, с пожелание да има много мляко. Издояването се прави през сребърна невестинска гривна или през гергьовско кравайче. Първото издоено мляко по традиция се раздава на роднини.
Гергьовското агне и хлябовете, вече опечени, се отнасят в църквата да ги освети свещеникът. После жените нареждат богата общоселска празнична трапеза в черковния двор, край параклис, оброчище на името на св. Георги, до кошарите или на някоя голяма зелена морава. На нея освен печеното агне и гергьовските хлябове се нареждат и други обредни храни - прясно издоено мляко, квасено мляко, сирене, пресен чесън. За трапезата приготвят ощекутмач (гъсто овче мляко, сварено със захар), а в Западна България и свинска пача. Стопанките най-напред раздават помежду си от тези храни, след което всички започват да ядат. Трапезата е придружена с песни, музика, танци, устройват се борби и състезания. Плешката на агнето винаги се раздава - за здраве и за да е плодородна годината.
Рано сутрината на Гергьовден, още преди изгрев-слънце, жени, моми и деца берат пролетни цветя и букова шума, свиват венци и с тях украсяват прозорците и вратите на къщите си. Докато берат цветята, пеят гергьовски обредни песни:
Доде слънце не е огреяло,
доде роса не е опаднала,
да наберем здравец за Гергьовден,
да наберем, венци да направим...
Момите кичат с набраните цветя главите си, младите невести пазвите си, а ергените калпаците си. Вярва се, че гергьовденската роса и вода притежават чудодейна лечебна сила. Затова сутрин всички се търкалят по росните ливади за здраве. Жените събират росата и се мият с нея, за да нямат лунички. В Северна България момите, на които им предстои да се омъжат, мият косите си с гергьовденска вода, в която са сложени лековити треви. С Гергьовденската роса замесват обредните гергьовски хлябове и подквасват прясно издоеното мляко. На расъмване на Гергьовден болни и сакати се къпят във вирове, потоци и реки с надеждата да оздравеят. После се провират три пъти под клоните на стари дървета, пак за здраве. Болните преспиват край аязми, където оставят червени конци, монети или парченца от дрехата си с вярата, че ще се излекуват.
На този голям и обичан пролетен празник по стара традиция млади и стари се теглят за здраве на кантар, окачен на зелено дърво. Пак за здраве, моми и ергени връзват люлки на разлистено дърво и се люлеят високо. Казват, че колкото по-високо се издигне люлката, толкова по-високи ще израстнат посевите. Гергьовденското люлеене на момите е придружено с пеене на песни с любовен характер и с пожелание за скорошно задомяване. С люлеенето са свързани песните за "слънчовата женитба". Майката на слънцето го посъветвала да спусне златна люлка и така то си откраднало най-хубавата девойка. В народна песен от Пловдивско се пее:
Слънчо си майка послуша,
па пусна златна люлчица,
на личен ден, на Гергьовден,
във Марийкини дворове.
Ред са момите люлеят
и на Марийка ред дойде,
ред дойде да се полюля,
кат са Марийка качилъ...
Слънчо си люлчица вдигна.
В Родопите и в Гоцеделчевско на Гергьовден по дуварите на дворовете и на чардаците на къщите премятат разноцветни китеници, халища, черги и чеиза на момите, за да "ги види гергьовсото слънце". За осигуряване на бъдещоплодородие още сутринта стопаните обикалят нивите и бодват в тях разлистени клонки, като се вярва, че те ще предадат силата си на нивата и ще увеличат плодородието ѝ. Заравят в средата ѝ запазеното от Великден червено яйце и вярват, че то ще предпази реколтата от градушки. Ръсят посевите със светена вода или с пепел, запазена от бъднивечерския огън. Това обхождане се свързва с представите за св. Георги, който обикалял на бял кон нивите си като грижовен стопанин.
На Гергьовден в някои райони на страната с обредната трапеза е свързан обичаят, познат като "събличане на младата булка". Това се прави от кумовете, от девера или от зълвата. Те обредно събличат сватбените връхни дрехи на младите булки, събуват им сватбените чорапи, а булчинската забрадка заменят с женска. Така булките преминават в групата на отдавна омъжените жени.
На Гергьовден момите, разделени по махали, изпълняват обичая напяване на китки или пръстени, с който гадаят за бъдещата си женитба. Ако се случи на Гергьовден да завали, приемат този дъжд с голяма радост, тъй като той е много важен за посевите. Според народна поговорка "на Гергьовден всяка капка дъжд е жълтица". Стопаните знаят още, че "гергьовският дъжд е по-скъп и ценен от парите". За да растат косите на момите дълги и здрави, ги мият с дъждовна вода, събрана на Гергьовден.
Около празничната трапеза, а и през целия ден се извиват гергьовденски хора. С празника са свързани и някои забрани: От Великден до Гергьовден нищо не се дава назаем, "за да не изхвръкне берекетът от къщата". На този ден никой не бива да спи, за да "не вземе съня на агънцата".
И днес Гергьовден е един от най-жизнените и обичани от народа ни празник на пролетта, младостта, живота, плодородието. Гости посрещат всички с имена Георги, Гергана, Гергин, Ганка, Ганчо, Гюро.
В близост до София се намира кремиковският манастир "Св. Георги Победоносец". На храмовия му празник дворът на манастира се изпълва с вярващи от близо и далеч, дават се много курбани, жените раздават обредни хлябове.
От Гергьовден започва лятната половина на стопанската година. Денят след Гергьовден се нарича Ранополия (в Западна България), Поле-рани, Рани-поле и се тачи за нивите, които дават храна на хората. Според народната вяра Ранополия е сестра на Цветен Гьорги, която му казала да отиде и наобиколи ниви и ливади, за да завали дъжд. Наричат този ден още разпус, напус, разпусден, защото на него се уреждат трудовите взаимоотношения - освобождават се старите калфи, чираци, орачи, говедари, овчари и слуги (пазарени на Димитровден) и се наемат нови.