Ловният сокол отново гнезди в България

 

Ловният сокол – световно застрашен вид,се завърна като гнездящ вид в страната. Това е огромен успех за природозащитната общност у нас и е резултат от години съвместен усилен труд.

Eкип на Българско дружество за защита на птиците (БДЗП)откри първото, доказано от повече от десет години насам, активно гнездо на ловни соколи в България. От особена важност е, че и двете птици, формиращи двойката, са излюпени в Спасителния център за диви животнина Зелени Балканипрез 2015 г. Това стана ясно,благодарение на цветните пръстени,с които са маркирани соколите още в ранна възраст. Мъжката птица, с пръстен 5E, произхожда от двойката на Ромео и Жулиета, която се размножава в Центъра на Зелени Балкани, докато женската птица, с пръстен 5P, произхожда от друго люпило - с родители Орфей и Афродита. И двата сокола са освободени в природата през 2015 г. чрез пилотна за страната методика, която доказа,че работи успешно - размножаване на затворено и поетапно адаптиране на малките към дивата среда.

Нещо повече – под внимателно наблюдение на експертите и без каквото и да е безпокойство или други сериозни заплахи върху птиците двойката успя да отгледа две малки, които успешно напуснаха гнездото и вече летят свободно в небето над България.

  

В краяна19–ти векловният сокол е относителномногоброен и широкоразпространенв България. През 50-те до 70-те години на миналия век се наблюдава отрицателна тенденция в популацията. Причините за това са повсеместнотоизтребваненаграбливитептиципрез този период, разрушаванетонаместообитанията и спад в хранителнатабаза, вследствиенапромени в селскостопанскитепрактики, като засиленатахимизация (употребата на ДДТ) и др. След 1985 г. спадът допълнително се ускорява и заради започналото по това време изземване на малки и на яйца от гнездата на и без това останалите малко на брой размножаващи се двойки в страната. Целенасочено проучване на вида, проведено през 2006-2011г.,показва наличието на отделни заети територии, като тогава се допуска размножаването на 1-2 двойки, без да има преки данни за нито едно заето гнездо.

В продължение на години Зелени Балкани и Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН работиха усилено в посока размножаване на ловния сокол на затворено и освобождаване на младите индивиди в дивата природа в рамките на проекта „Завръщане на ловния сокол в България“.

Същевременно БДЗП полагаше мащабни усилия за смекчаване на заплахите върху вида като токови удари, бракониерство, посегателство върху яйцата и малките, както и за подобряване на местообитанията, чрез поставяне на стотици изкуствени гнезда, обезопасяване на хиляди километри от електроразпределителната мрежа в страната и въвеждане на специална агроекологична мярка за подобряване статуса на хранителните местообитания (пасища и ливади) в рамките на проекти като „Опазване на царския орел и ловния сокол в ключовите за тях места от мрежата Натура 2000 в България“- номиниран за един от най-добрите проекти в сферата на биоразнообразието за 25 години програма LIFEи „Опазване на ловния сокол в Североизточна България, Унгария, Румъния и Словакия“. Така общите усилия  на природозащитния сектор пожънаха успех и безспорно доведоха до завръщането на един световно застрашен вид като гнездящ  в България. Разбира се, това е важна стъпка, но едва началото към формиране на устойчива гнездова популация в страната. За тази дългосрочна цел са необходими още много съвместни усилия и сътрудничество между различните институции, общности и организации в България и Европа.  Националният план за действиеза опазване на вида, както и Глобалният план за действиеза опазване на ловния сокол са важна предпоставка за реализирането на този процес.

Дейностите по проект „Завръщане на ловния сокол в България“, изпълняван от Зелени Балкани, се извършват с подкрепата на  International WildlifeConsultants (UK) Ltd., EnvironmentAgency – AbuDhabi,ЗАД Армеец, Mohamed Bin Zayed Species Conservation Fund, ZOO BOJNICE, Luboš& Marta Vaněk.Проектите LIFE 07 NAT/BG/000068и LIFE09 NAT/HU/000384на БДЗП са финансирани от програма LIFEна Европейския Съюз.