3-ти март - национален празник на България
На 3-ти март отбелязваме Деня на Освобождението на България от османско владичество. На този ден е подписан Санстефанският мирен договор за прекратяването на Руско-турската война от 1877-1878 г., който ознаменува Освобождението на България.
За пръв път този ден се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март нов стил) 1879 г. В присъствието на депутати и граждани Антим I, първи екзарх на Българската екзархия, тогава председател на Учредителното народно събрание, отслужва панихида в църквата "Св. Богородица".
През 1880 г., 2 години след Освобождението, 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на тогавашния руски император Александър II.
През 1880 г., 2 години след Освобождението, 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на тогавашния руски император Александър II.
Като Ден на Освобождението на България от османско владичество се празнува от 1888 г.
След 9 септември 1944 г. празникът е обявен за шовинистичен и повече не се отбелязва тържествено.
От 1978 г., по повод 100-годишнината на събитието, с решение на Политбюро на ЦК на БКП, започва да се отбелязва отново всяка година на 3 март, в чест на подписването на Санстефанския мирен договор, но не като официален празник.
През 1991 г. Денят на Освобождението на България от османско владичество е обявен отново за официален празник. С решение на Народното събрание той е обявен и за национален празник на Република България.
На този ден се вдига националното знаме и се поставят венци на паметника на Незнайния воин в София в памет на българите, загинали в борбата за освобождението на Отечеството. Вечерта на площада пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител – Александър II се провежда тържествена заря-проверка. Гражданите поставят венци и цветя на паметника на загиналите за освобождението на България воини от Руската империя (включително от откъсналата се по-късно Финландия) и Княжество Румъния.