3 март - Денят на Освобождението на България от османско иго

3 март е най-значимият национален празник в България.

На 3 март(19 февруари по стар стил)1878 г. в Сан Стефано (тогава малко рибарско селце близо до Истанбул), се подписва предварителният мирен договор за прекратяването на Руско-турската война от 1877 – 1878 г., който ознаменува Освобождението на България.

През 1879 г. Освобождението на България за пръв път се чества във Велико Търново и тогава Антим I - първи екзарх на Българската екзархия, тогава председател на Учредителното народно събрание, отслужва панихида в църквата „Св. Богородица" в присъствието на депутати и граждани.

През 1880 г., 2 години след Освобождението, 3 март се чества в Софиякато Ден на възшествието на престола на руския император Александър ІІ и сключване на Санстефанския мирен договор.

От 1888 г. датата е известна като Ден на освобождението на България от турско робство.

Скоро след 9 септември 1944 г. празникът е обявен за шовинистичен и повече не се отбелязва тържествено.

От 1978 г., с решение на Политбюро на ЦК на БКП, по повод 100-годишнината от подписването на Санстефанския мирен договор, отново се отбелязва (но не като официален празник) всяка година на 3 март. На този ден се вдига националното знаме и се поставят венци на паметника на Незнайния воин в София, в памет на българите, загинали в борбата за освобождението на Отечеството. Вечерта на площада пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител – Александър II, се провежда тържествена заря-проверка. Гражданите поставят венци и цветя на паметника на загиналите за освобождението на България воини от Руската империя (включително от откъсналата се по-късно Финландия) и Княжество Румъния.

С решение на Народното събрание през 1991 г. Денят на Освобождението на България от османско иго е обявен отново за официален празник, като става вече национален празник на Република България. На този ден в цялата страна има празници, а в столицата се провежда военен парад с участието на президента.