3 март - Ден на Освобождението на България

3 март 1878

О, най-щастлив и най-очакван ден!
От чаканото слънце ослепен,
Един народ, пет века в мрак изстрадал,
Набожно е застанал като в храм
И в радостта си не разбира сам
Дали е коленичил или паднал.

О, най-щастлив и най-очакван миг!
За него еретик след еретик
Като главни по кладите горяха!
И може би светликът най-голям
Не иде от зората, а оттам —
От огъня, във който те умряха.

О, най-щастлив и най-очакван час!
Час, в който със свободен вече глас
Народът пее под свободно знаме.
Час, в който има всичко: нов живот,
Нов цар, нов път, нов гняв на стар народ…
… И свободата само май я няма…

(Дамян Дамянов)

За първи път Освобождението на България се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март нов стил) 1879 г. Антим I, първи екзарх на Българската екзархия, тогава председател на Учредителното народно събрание, отслужва панихида в църквата „Св. Богородица" в присъствието на депутати и граждани.

През 1880 г., две години след Освобождението, 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на тогавашния руски император Александър II.

От 1888 г. се празнува като Ден на Освобождението на България от османско иго.

След обявяването на страната за Народна Република през 1946 г. празникът не се отбелязва до 1978 г. - 100-годишнината на събитието, когато е реабилитиран, макар и не като официален.

През 1991 г., две години след събитията от 1989 г., Великото народното събрание обявява отново 3 март за официален празник, като става вече и национален празник на Република България.

По традиция на този ден се вдига националното знаме и се поставят венци на паметника на Незнайния воин в София, в памет на българите, загинали в борбата за освобождението на Отечеството. Вечерта на площада пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител – Александър II се провежда тържествена заря-проверка.

Честит празник, българи!