Тодор Икономов

Тодор Поппетров Икономов е български писател, публицист, издател и политик, един от най-видните възрожденски учители и участници в борбата за създаване на независима Българска екзархия.

 

Роден е на 29 август 1838 г. в Жеравна, Сливенско.

 

Първоначално учи в Жеравна, а след това в Разград и Русе. Известно време работи като абаджия в Тулча и Жеравна, а после продължава образованието си в София при Стоян Филаретов и в Сливен при Сава Доброплодни. През 1861 г. заминава за Цариград, където е учител и дякон на униатския архиепископ Йосиф Соколски. Увлича се, а после скъсва с униатството. През 1865 г. завършва духовна академия в Киев. След завръщането си в България работи като учител в Шумен и Тулча, а след това като секретар на епархийския съвет в Тулча.

 

След учредяването на Българската екзархия е избран да представлява Тулчанската община на Църковно-народния събор в Цариград. Взема дейно участие в борбата за независима българска църква. Противник е на въоръжената борба като средство за постигане на националното освобождение, приемайки дуализъм на България и Турция под скиптъра на султана. Заедно с това е под идейното влияние на руската революционно-демократична мисъл.

 

По време на Руско-турската война Икономов участва в управлението на Цариград, а след края ѝ за кратко е училищен инспектор във Варна. След Освобождението е народен представител, подпредседател на Учредителното събрание в Търново и един от водачите на Консервативната партия. Дълго време е депутат, окръжен управител в Сливен и Бургас, министър на вътрешните работи, кмет на София и окръжен управител на Шумен. За пръв път под негово ръководство Столична община въвежда годишен бюджет, завършва се градоустройственият план на София и се полага основният камък на Класическата мъжка гимназия. Общинското управление преминава на подчинение единствено на МВР.

 

По-време на Режима на пълномощията Икономов го подкрепя и става председател на 2 Велико народно събрание и на новосъздадения Държавен съвет. От водач на Консервативната партия, Икономов се сближава с умереното крило на Либералната партия, с което участва във второто и третото правителство на Драган Цанков. През 1884 г. става редовен член на Българското книжовно дружество (днес БАН), а на 26 септември 1886 г. се включва в таен революционен комитет, основан в Букурещ, който има задачата чрез военен преврат да свали Регенството и да възстанови добрите отношения с Русия. За тези си дейности е подложен на преследвания от правителството на Стефан Стамболов. Оттегля се от политическия живот през 1885 г. и се отдава на книжовна дейност.

 

Тодор Икономов сътрудничи на в. "Македония", "България", "Право", "Турция" и др. Известно време е редактор на сп. "Читалище" и редактор на в. "Турция", издавани в Цариград. Автор е на много учебници, мемоари и статии - "Нова българска читанка", "Читанка за приготвяне към граматиката", "Пространна българска читанка за приготвяне към българската граматика", "Пълна числителница", "Воскресник, или черковно восточно песнопение", "Избирането на българския екзарх", "Ръководство за словосъчинение на българский язик", "Писма за Сърбия", "Протестантската пропаганда у нас и нейните ползи за България", "Кой ще бъде най-виновний", "Логиката на лицата пред логиката на нещата", "Самохвалствата на патриотите и истинското положение на България", "Читанка за първите два класа", "Що трябва да правим, а що правим", "Кратка всеобща история за долните класове", "Елементарна практическа граматика", "Мемоари".

 

Умира на 9 ноември 1892 г.