Йоаким I

Йоаким I е висш духовник, първият български патриарх.

 

Роден е през XIII век.

 

Посвещава се на Бога още в ранните си младежки години. Установява се в един от манастирите на Света гора (Атон), където приема монашество. След напускане на Света Гора, Йоаким се връща в България и се установява заедно с трима свои ученика при средновековната крепост Червен, близо до Дунав, където изсичат малка скална църква в пролома на живописния Русенски Лом. Славата на Йоаким се разнася из цяла България. Самият цар Иван Асен II отива да му се поклони. Оттогава се заражда трайна духовна връзка между двамата и Йоаким става духовен отец на царя. Иван Асен II дарява щедро стареца с много злато. С парите са наети работници, които изсичат в скалите голяма църква в името на св. Архангел Михаил - така се поставя началото на прочутите днес Ивановски скални църкви.

 

През 1234 г. търновският архиепископ Василий се отказва от църковния си сан и се оттегля в един от светогорските манастири. Най-достоен за високия пост се оказва монахът Йоаким, който е провъзгласен за търновски архиепископ. През следващата 1235 г. цар Иван Асен II успява да извоюва независимостта на българската църква и на църковния събор в Лампсак, на който присъстват всикчки източни патриарси, Йоаким е интронизиран за български патриарх. Така той се явява първи български патриарх.

 

С голямо усърдие Йоаким се отдава на просвещението на цялата българска земя не само в духовно, но и в книжовно направление. Грижи се за сираците, подпомага бедните, спасява мнозина от царевия гняв, даже и от смъртно наказание. Йоаким е патриарх в продължение на 19 години, до смъртта си.

 

Умира на 18 януари 1246 г. След смъртта му е провъзгласен за светец.