Йоан Екзарх

Йоан Екзарх е средновековен български писател и преводач, един от най-важните представители на Преславската книжовна школа от края на 9 и началото на 10 век.

 

Роден е през IX век, но биографичните данни за него са много оскъдни - не се знае кога точно и къде.

 

От книжовното му наследство се вижда, че е добър познавач на книжовния гръцки език, което дава основание да се предполага, че е получил образованието си в някоя известна византийска школа. Има версии, че е учил в столицата Константинопол заедно с бъдещия български владетел Симеон.

 

Изявява се главно като преводач от гръцки език и автор на редица компилативни и самостоятелни съчинения.

В края на IX век превежда на старобългарски съчинението "За православната вяра" ("Небеса") от византиййския философ Йоан Дамаскин, към което прави свое кратко предисловие.

 

Най-значим интерес представлява компилативният му труд "Шестоднев" - в него са включени части от произведения на различни византийски автори и най-много от съчинението на Василий Велики. Заедно с това в него са вмъкнати и много ценни сведения за историята на българската държава по времето на цар Симеон I - Йоан Екзарх прави описание на царските дворци, на самия владетел, облеклото му, описва болярите и социалното разслоение на обществото. 

 

Под името на Йоан Презвитер, когото повечето учени отъждествяват с Йоан Екзарх, са запазени няколко проповеди: "Похвално слово за Йоан Богослов", две "Слова за Рождество Христово", "Слово за Богоявление", "Слово за Сретение Господне", "Слово за Възнесение Господне", "Слово за Преображение", "Слово за Пасха" и други.

 

Умира през X век.

 

Източник на снимката: Авторски портрети на бележити българи Filevart.com