Йоан Кукузел

Йоан Кукузел е български светец, църковен певец и композитор, музикален теоретик и реформатор на византийското нотно писмо. Тъй като е надарен с прекрасен глас, съвременниците му го наричат "Ангелогласния".

 

Роден е около 1280 г. в Драч, Византия.

 

Получава своето образование в императорското певческо училище в Константинопол, Византия. Става любимец на императора, но поради желанието си да служи на Господ, бяга от двореца и се укрива в манастира "Св. Атанасий" в Света гора, където живее до края на дните си. От времето на пребиваването му в Константинопол идва и неговото име "Кукузел" (като го попитали какво е ял, той отговорил "кукия ке зелия", опитвайки се да каже на гръцки "бакла със зеле").

 

Йоан Кукузел създава нов тип нотно писмо - невменно, наричано още "Кукузелево", което е с повече нюанси и по-разбираемо. Обновява византийската музика като усъвършенства старото невменно нотно писмо и го обогатява с български интонации. Въвежда многогласието.
 
Известни са 90 негови композиции. Най-прочутата му творба е "Полиелей на българката", посветена на майка му. Автор е също така и на "Антиксантари", "Голямото исо", "Херувимска песен" и др. Ръкописи на създадените от него песнопения се съхраняват и до днес в библиотеките в Цариград, Солун, Атина, Атон, Ватикана, Париж, Виена и др.

 

Йоан Кукузел е канонизиран за светец. Българската православна църква го почита на 1 октомври.

 

Умира през 1360 г. в Атон.