Никола Караджов

Никола Иванов Караджов е деец на национално-освободителното движение, ръководител на Априлското въстание в Клисура.

 

Роден е през 1841 г. в Клисура.

 

Първоначалното си образование получава в Клисура, после учи във Френския колеж в Цариград, след това в Загребската гимназия и в Духовната академия в Загреб. Завръща се в България и работи като учител в Пловдивското епархийско училище, а по-късно поема търговската кантора на баща си.

 

Включва се в местния революционен комитет и бързо става негов лидер. През 1876 г. е представител на Клисура на събранието в Оборище. Там е избран за секретар и член на комисията, която определя реда на въстанието. Връщайки се от събранието, се придвижва с дейците от Копривщица и околните населени места, сред които е и Тодор Каблешков. По пътя попадат на турска потеря. Караджов участва в схватката със заптиетата, става свидетел на превземането на конака и преподписва за по-голяма достоверност прочутото "Кърваво писмо" до Георги Бенковски. Веднага след това поема към родния си град и само два часа по-късно дава началото на въстанието в Клисура. Поема ръководството на въстаниците в родния си град и е определен за председател на Военния съвет и за началник на стражите. Той организира цялостната дейност в дните на Свободата между 20 и 25 април 1876 година. Когато на 26-ти същия месец се появяват ордите на Тосун бей, Караджов заема позиция заедно с голяма част от останалите въстаници в местността Зли дол.

 

След кървавото потушаване на въстанието Караджов успява да се измъкне и бяга към Копривщица, а оттам заедно с Панайот Волов и Георги Икономов поема към Балкана с надежда да достигнат Румъния.

 

Умира на 3 май 1876 г., след като групата революционери попада на турска потеря в местността Равна река, прикривайки с тялото си своите другари.