Никола Карастоянов

Никола Карастоянов е български печатар, книгоиздател и книгопродавец, един от основоположниците на книгопечатането в България.

 

Роден е през 1778 г. в Самоков.

 

Научава се да чете и пише в Рилския манастир, където изучава и книговезане. Известно време работи като учител в Самоков, Дупница и село Сапарево. Започва да се занимава с книговезкия занаят и да продава книги.

 

При едно от своите пътувания през 1828 г. до Белград и Крагуевац, свързани с отпечатването на поръчани издания, Никола Карастоянов тайно закупува и изнася в разглобен вид една примитивна дървена типографска печатна преса с малко количество готови клишета и наборен материал. Инсталира я в избата си. Започва да отпечатва светогорски щампи и други направени ръчно от него гравюри на дърво и мед. Официално разрешение за печатане обаче получава чак през 1847 г., след което развива голяма издателска дейност като легално печата малки книжки с религиозно съдържание, илюстрирани с гравюри, заставки и заглавки. Поради невъзможност да се снабди с граждански букви, печата на църковно-славянски.

 

До средата на 60-те години на XIX век Никола Карастоянов издава около 30 книги, някои от които са препечатани по няколко пъти. Повечето са предназначени за учениците от началните училища и са предимно с религиозно съдържание. Отпечатва първото българско списание "Любословие" на Константин Фотинов от 1844 г., Взаимоучителната таблица на Карастоянов (1846), училищен правилник от 1861 г. и др. Печатната преса и някои екземпляри от неговите издания се съхраняват днес в Самоковския исторически музей.

 

Умира на 29 септември 1874 г. Делото му продължават неговите синове.