Райчо Николов (капитан Райчо)

Райчо Николов (капитан Райчо, дядо Райчо) е опълченец-поборник, български военен деец и офицер, майор.

 

Роден е на 1 юни 1840 г. в село Райковци, Великотърновско.

 

Рано осиротява и поради бедност се премества в Русе. Там го приютява и му дава работа местният търговец Васил Кожухарина. В къщата има кръчма и там малкият Райчо дочува разговор между турски офицери за подготвяно нападение през Дунава срещу руските войски, разположени в Гюргево. Запомня внимателно всички подробности и стратегически планове на врага. С подкрепата на Кожухарина Райчо решава да преплува Дунав и да предупреди руското командване за турските планове. Макар, че е само на 14 години и не умее да плува добре, той връзва кратунки под мишниците и осъществява намерението си. За смелостта му император Николай І го награждава с дворянско звание и с шанса да учи във Втори кадетски корпус в Петербург, а княз Горчаков го награждава с медал "За усърдие". Райчо се дипломира с пълно отличие и става офицер в руската армия, като стига до чин капитан. През 1873 г. Райчо Николов се уволнява от действителната военна служба и се отдава изцяло на българското освободително дело.

 

Участва като доброволец в Сръбско-турската война. През Руско-турската война е офицер в Българското опълчение.

След Освобождението остава на служба в милицията на Източна Румелия като командир на Пловдивската окръжна жандармерия. Автор е на първия български военен устав – Закон за българските войници. Участва в подготовката на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. 

 

Умира на 6 септември 1885 г. (самият ден на Съединението), застрелян по неизвестни причини от началника на пловдивсата пощенска станция. Така капитан Райчо става единствената жертва, дадена в деня на Съединението. Погребан е с военни почести.