Никола Обретенов

Никола Тихов Обретенов е български националреволюционер, деец на БРЦК, ВРО и Гюргевски революционен комитет, участник в четата на Христо Ботев.

 

Роден е на 28 май 1849 г. в град Русе, син е на Тонка Обретенова (баба Тонка).

 

Завършва главното класно училище в Русе и става учител в село Исанча, дн. Румъния, където основава първото българско училище. Работи и като библиотекар в читалище "Зора" в Русе, като читалището става една от тайните квартири на БРЦК. Поканен от Христо Иванов (Големия) да се включи в революционната борба като куриер между България и БРЦК в Букурещ, отива в Букурещ да представи препоръките си на председателя на БРЦК Любен Каравелов. Заедно с Димитър Горов от Гюргево разработват нелегален канал Букурещ-Гюргево-Русе за пренасяне на поща, печатни материали и оръжие.

Участва в основаването на Русенския революционен комитет  и се изявява като един от ръководните му дейци. През 1872 г. присъства на Общото събрание на БРЦК в Букурещ. През 1875 г. участва в подготовката на Старозагорското въстание. През 1876 г. е определен за помощник апостол в подготовката на Априлското въстание във Враца.

 

На 17 май 1876 г. Никола Обретенов с четата, водена от Христо Ботев слиза от парахода "Радецки" на Козлодуйския бряг, където четниците целувайки родната земя се заклеват пред знамето, изработено от сестра му Петрана Обретенова. Участва във всички сражения с преследващите я туски потери по пътя от Козлодуй до Врачанския балкан. Става непосредствен свидетел на смъртта на Христо Ботев. След разгрома на четата е заловен и осъден на смърт чрез обесване. По заповед на султана присъдата е заменена с вечно заточение в Мала Азия.

 

След края на Руско-турската освободителна война е амнистиран и се връща в България, където веднага се включва в обществено-политическия живот на страната. Заема редица административни длъжности - кмет на Русе, околийски началник в Тутракан и Враца, окръжен управител в Силистра, Русе и София. Многократно е избиран за народен представител.

 

Автор е на "Спомени за българските въстания".

 

Умира на 10 октомври 1939 г. на 90-годишна възраст.