Класация
Пьотр Паренсов
Пьотър Дмитриевич Паренсов е руски офицер, генерал от пехотата, участник в Руско-турската война и пръв военен министър на Княжество България.
Роден е на 5 юли 1843 г. в с. Ивашево, Вологодска губерния, Русия.
Потомствен дворянин, посвещава се на военна кариера. Завършва Пажеския кадетски корпус и Николаевската военна академия на Генералния щаб на Руската армия. Офицер за особени поръчения при великия княз Николай Николаевич в Санкт-петербургския военен окръг.
Участва в Руско-турската освободителна война като един от ръководителите на разузнаването към щаба на руската армия. Участва в първото освобождение на Ловеч, за което е награден със Златно оръжие "За храброст". По-късно предоставя на командването разузнавателни сведения за подготвяно турско настъпление към Ловеч, но те са пренебрегнати и градът отново е превзет. През август 1877 г. е назначен за началник-щаб на Сборния отряд със задача овладяване на Ловеч. Съставя диспозицията за действие на частите и на 22 август след еднодневна битка градът е освободен за втори път. Полковник Паренсов е награден с "Георгиевски пискюл", а за участието му при превземането на Плевен под командването на генерал-майор Михаил Скобелев и с орден "Свети Владимир".
През април 1878 г. е повишен в звание генерал-майор и е назначен като началник-щаб на XII-ти армейски корпус, с който остава в България след подписването на Санстефанския мирен договор.
След Освобождението е назначен за пръв военен министър на Княжество България в правителството на Тодор Бурмов. За втори път заема поста в правителството на митрополит Климент. През 1880 г., по настояване на княз Александър I, Паренсов е отзован от руското правителство и се завръща в Русия, където продължава военната си кариера.
Паренсов поставя основите на редовната Българска армия. Организира снабдяването с оръжие и боеприпаси от Русия, строителството на казарми, вещевото снабдяване, подготовката на български офицери в руски военни училища и академии. Автор е на военни трудове, издава и спомените си "Из прошлого".
През 1907 г. генерал-майор Паренсов посещава България по повод 30-годишнината от Освобождението на България и е провъзгласен за почетен гражданин на Ловеч. След смъртта му, неговото семейство се мести в София. На негово име са кръстени улици в Ловеч, София и Варна.
Умира на 26 август 1914 г.