Класация
Никола Пиколо
За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.
Никола Савов Хаджиилиев - Пиколо е лекар, книжовник, общественик и писател, един от най-просветените мъже на XIX век в Европа.
Роден е на 15 ноември 1792 г. в Търново.
Учи в родния си град и в княжеската академия "Свети Сава" в Букурещ, ръководена от Константинос Вардалахос. Там заради дребния си ръст получава прозвището Piccolo ("Малчо"). Владее старогръцки и новогръцки, латински, френски, румънски, английски, руски, немски и италиански език. Известно време преподава френски език в Букурещ и на остров Хиос, етика и красноречие на остров Корфу, после се установява в Одеса, където се занимава с театрална дейност. Става доктор по литература и професор по философия. Участва и в гръцкото национално-освободително движение.
Записва да следва медицина чак през 1827 г. и след завършването работи като лекар в Париж и Букурещ в продължение на десет години.
Впоследствие се отдава на научна работа в областта на класическата филология. Публикува статии, превежда от френски, английски и немски на гръцки език, пише стихове и драми. В близкото му обкръжение във Франция попадат личности като Стендал, Сент Бьов, П. Беранже, А. Дидо.
В Париж Пиколо работи и за българската кауза, като предоставя сведения за България на пътешествениците Жером-Адолф Бланки и Сиприен Робер, а по време на Кримската война се застъпва за автономия на България.
В края на живота си завещава на училището в Търново сума от 12 000 златни франка, а на черквата "Успение Богородично" в града - 1500 франка. В старата градска част на Велико Търново през 1980 г. е издигнат паметник на Никола Пиколо, в близост има улица, носеща неговото име.
Умира на 16 март 1865 г.