Класация
Фьодор Радецки
За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.
Фьодор Фьодорович Радецки е руски офицер, генерал от пехотата, участник в Руско-турската война.
Роден е на 28 юли 1820 г. в Санкт Петербург, Русия.
Произхожда от дворянско семейство на потомствен офицер. Завършва Главното военно инженерно училище, а после и двегодишен научен курс за инженери-офицери. Служи във Варшавската инженерна част, в Грузинския инженерен окръг и в Кавказ. Завършва и Николаевската академия на Генералния щаб в Петербург.
В навечерието на Руско-турската война е назначен за командир на VIII армейски корпус на Дунавската руска армия. Участва в десанта за преминаване на Дунав при Зимнич–Свищов в първия ден на руското настъпление на 27 юни 1877 г.
По време на Руско-турската освободителна война е началник на Южния отряд, отбраняващ проходите на Стара планина. Командва тежките отбранителни боеве на Шипка и оказва решителна помощ на опълченците при отбраната на Шипченския проход. Когато получава съобщение, че положението на Шипка е отчайващо, насочва резервите от град Елена и Търново натам. На 23 август - най-тежкият ден от отбраната на Шипка, той пристига на помощ само с две сотни казаци, по двама на кон и взвод планинска артилерия. Важен е обаче не броят на хората, а тяхната поява начело с командира си. Психологическият ефект от появата е решаващ - отчаяните опълченци добиват нови сили, а атакуващите турци нямат представа какво е подкреплението. До вечерта османците са отблъснати и Шипка е спасена.
За този именно момент Вазов казва: "Още миг – ще падне заветният хълм. Изведнъж Радецки пристигна със гръм!"
Радецки е и един от героите на невероятното преминаване при извънредно тежки зимни условия на Балкана, водено от генерал Гурко. Той участва и в битката при Шейново, където ръководи централната руска колона при разгрома на Централната турска армия на Вейсел паша.
След Руско-турската война генерал Радецки придобива широка популярност. Честван е като национален герой. Обявен е за почетен шеф на 55-ти подолски пехотен полк, почетен член на Николаевската военна академия, почетен гражданин на Полтава и Санкт Петербург. Член на Държавния съвет.
Умира на 14 януари 1890 г.