Класация
Христо Силянов
За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.
Христо Иванов Силянов е български революционен деец, писател, историограф, мемоарист.
Роден е на 28 май 1880 г. в Цариград.
Учи в Цариград, в Солунската българска мъжка гимназия и в Битолската българска гимназия, където става член на ВМОРО. Работи като учител в Лерин и Прилеп, а после преминава в нелегалност и се включва в четата на Марко Лерински. Участва в Илинденско-Преображенското въстание. След потушаването му се установява в София. Завършва история в СУ "Климент Охридски", а след това специализира в Швейцария.
Занимава се с журналистика и с обществена дейност. Един от инициаторите за създаване на журналистическо дружество в София. Редактира вестниците "Илинден", "Вести", "Ден", "Вардар", "България" и други.
Член е на Задграничното представителство на ВМОРО. През Балканскaта война е в Македония с четата на Васил Чекаларов. По време на Първата световна война е арестуван като русофил и осъден на доживотен затвор, но амнистиран. След 1923 г. е народен представител от Демократическия сговор. Член-учредител и подпредседател на Македонския научен институт. Председател на Дружеството на столичните журналисти.
Сътрудничи на голям брой печатни издания - "Илинден", "Вести", "Ден", "Вардар", "България", "Бум", "Демократически преглед", "Сила", "La Bulgarie" и др. Пише разкази, статии и фейлетони за сп. "Ново време", "Просвета", "Пролетна заря", "Македоно-одрински преглед", "Македонски преглед", "Съвременна илюстрация", "Македония"”, "Художник", "Народ и армия", "Сборник от турските зверства", "Седмица", "Свободно мнение", "Наблюдател", "Отечество", "Военни известия", "Обединение", "Листопад", "Нови хоризонти", "Български турист", "Нова България" и др. Основава заедно с Александър Кипров хумористичния в. "Българан" и остава задълго в кръга на българановци. Автор е на книгите "Тъгите на роба", "Стихове", "Един именит син на Костурско. Васил Чекаларов", "Сръбско-българският спор и Русия", "Македонската емиграция и българският национален въпрос", "От Витоша до Грамос. Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г.", "Писма и изповеди на един четник - 1902 г.", "Освободителните борби на Македония", "Спомени от Странджа. Бележки по Преображенското въстание в Одринско - 1903 г.". Превежда творби на Бр. Нушич, Оскар Уайлд, Анатол Франс, Балмонт, Ал. Фьодоров, К. Мюлер.
Умира на 26 септември 1939 г. в София.