Стоил войвода

Стоил Войвода (Стоил Иванов Учков) е български революционер.

 

Роден е през 1841 или 1842 г. в село Енджекьой (днес село Стоил войвода), Новозагорско.

 

През 1864-1873 г. е овчар в Добруджа, след което се завръща в родното си село и сформира малка хайдушка чета в Башовската гора. Оттам прави набези към Варна и Балчик. Дружината му се увеличава и се прехвърля в Котленския балкан. Преоблечени в турски дрехи, а една част от четниците като роби с вързани на гърба ръце, минават през Котел, без никой да открие измамата, и продължават към Сливенския балкан.

 

През 1875 г. емигрира в Гюргево, Румъния. Там се свързва с революционната емиграция. Определен е за помощник апостол във Втори Сливенски революционен окръг по време на Априлското въстание. Изгражда лагер в Стара планина в местността Кушбунар край Сливен, където са пренесени оръжия, боеприпаси и храна с цел той да бъде сборен пункт, изходна база и укритие на сформираните чети.

 

По време на Априлското въстание към неговата чета се присъединяват четите на Иларион Драгостинов и Георги Обретенов. Заедно водят тежки сражения с турските потери. При село Нейково Стоил войвода е ранен, по-късно е ранен повторно между селата Близнец и Бинкос, Сливенско. Поради невъзможността да ходи, е обезглавен от турците и главата му е набучена на кол.

 

Умира на 13 май 1876 г.