Николай Столетов

Николай Григориевич Столетов е руски офицер, генерал от пехотата, участник в Руско-турската война, командир на Българското опълчение.

 

Роден е на 13 ноември 1834 г. в град Владимир, Русия.

 

Завършва Физико-математическия факултет на Московския университет, получава степен кандидат на математическите науки. Ориентира се към военното поприще. Постъпва като доброволец в Руската армия и участва в Кримската война. Проявява се в боевете при Севастопол и Инкерман. Произведен е в офицерско звание. Завършва Николаевската военна академия.

 

В навечерието на Руско-турската война генерал-майор Столетов е назначен за командир на новосформираното Българско опълчение, включено в състава на Предния отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Участва в боевете при Стара Загора и Шипка.

 

Назначен е за командир на Шипченския отряд, включващ Българско опълчение и Габровския отряд. Лично командва защитата на Шипка през август 1877 г. срещу Западната османска армия. Вечерта на 20 август армията на Сюлейман паша се съсредоточава около село Шипка в състав: 48 табора пехота, 5 ескадрона, 14 отряда башибозук и 8 батареи - общо към 27 000 човека с 48 оръдия. Срещу тях генерал Столетов противопоставя 36-ти пехотен Орловски полк и пет опълченски дружини - общо около 6000 човека, 27 оръдия и четири сотни казаци. Преустроените от Столетов в кръгова защита опълченци успяват да удържат неспиращите турски атаки на върха Шипка до пристигането на подкреплението на генерал-лейтенант Фьодор Радецки.

 

Столетов командва руския авангард при зимното преминаване Стара планина от дясната колона на Южния отряд. Участва и в решителната победа при Шейново.

 

След края на Руско-турската война е изпратен с дипломатическа мисия в Афганистан. Продължава да заема висши военни длъжности. Повишен е във военно звание генерал-лейтенант, а по-късно и в генерал от пехотата.

 

Умира на 27 юни 1912 г.