Продан Тишков - Чардафон Велики

Продан Тишков Проданов (Чардафон) е български опълченец, един от героите на Съединението.

Роден е на 7 декември 1859 г. в Габрово.

До 1884 г. носи прякор Чарда, означаващ стадо селски говеда. Като подигравка с директора на милицията и жандармерията на Източна Румелия генерал Август фон Дригалски, към прякора на Продан Тишков прибавят частицата "фон" (белег на аристократичен произход).

Участва в подготовката на Априлското въстание като проявява голяма смелост и находчивост при снабдяването с оръжие и провизии. Записва се в Българското опълчение и участва в Руско-турската война. Участва в боевете при Шипка.

След Освобождението служи като сержант-майор в милицията на Източна Румелия и отговаря за резервистите от село Голямо Конаре (днес град Съединение). Под предлог, че основава гимнастически дружества обикаля Пловдивско и създава местни революционни комитети.

Продан Тишков участва на тържествата в памет на Хаджи Димитър на вр. Бузлуджа през 1885 г., които стават катализатор в подготовката на Съединението, в която той участва активно. Член е на БТЦРК(Български Таен Централен Революционен Комитет) в Пловдив. Организира и предвожда най-голямата чета – Голямоконарската.

Рано призори на 6 септември 1885 г. Чардафон влиза в Пловдив. Неговата чета, заедно с войската на майор Николов освобождава Конака. Арестуват главния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич и провъзгласяват Съединението.

В съединена България Продан Тишков служи в кавалерията на Българската армия с военно звание майор. След като се уволнява, се прибира в Габрово и се посвещава на обществена дейност. Основава ловното дружество и става негов пръв председател. Днес то носи неговото име. Учредява опълченско дружество. Написва книгата "Принос към Габровското въстание през 1876 г.".

За него Захари Стоянов написва хумористичен очерк, озаглавен "Чардафон Велики", който става първата романизирана биография на известна личност в България.   

Умира на 22 ноември 1906 г.