Гюро Михайлов

Гюро Михайлов е български войник, загинал по време на пожар, при изпълнение на служебния си дълг.

 

Роден е през 1862 г. в село Рахманли (Розовец), Пловдивско.

 

По-голямата част от краткия живот на Гюро минава в родното му село – той е юноша, когато избухва Априлското въстание и е свидетел на освободителната Руско-турска война. В средата на 1880 година Гюро отива войник и служи шест месеца до фаталната за него и другарите му нощ в трета рота на Първа пеша Пловдивска дружина. Зачислен е в подразделението за охрана в град Пловдив.

 

На 25 декември 1880 г. Гюро Михайлов е часови в караула, който охранява банката. По това време Пловдив е център на Източна Румелия и в сградата се съхраняват много важни документи и пари. Там е и щабът на милицията и жандармерията, затова има денонощна охрана от петима войници. Постът на Гюро Михайлов е пред касата на третия етаж, при паричния ковчег на Първа дружина. В 23 часа в сградата, която е почти изцяло дървена, избухва пожар. Паника обхваща служещите в сградата и те бързат да се спасят. Всички подканят Гюро Михайлов да бяга, но той твърдо остава на поста си, тъй като това е длъжен да направи по устав. Стискайки здраво пушката, той не помръдва от мястото си. В пламъците загиват още четирима, които се опитват да напуснат сградата, но не успяват.

 

Умира на 25 декември 1880 г.

 

 

На снимката - Паметник на Гюро Михайлов и падналите му другари в Пловдив