Класация
Никола Василиади
За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.
Никола Василиади е български лекар, възрожденски обществен деец, дарител.
Роден е през 1822 г. в Букурещ, Румъния. Неговият баща е от село Гачевци (днес квартал на Габрово). Изселва се през първата четвърт на XIX век в Румъния.
През 1844 г. Никола завършва средното си образование в гръцко училище в Букурещ. Продължава следването си по медицина в Атина, Париж и Берлин. През 1850 г. завършва Медицинския факултет при Берлинския университет и започва работа като лекар в Букурещ. Там се запознава и сприятелява с много от пребиваващите изявени българи като Евлоги Георгиев, д-р Г. Атанасович, Стати И. Станкович, Юрдан х. Димитров, д-р Петър Протич и Иван Д. Бакалоолу.
Става един от членовете на настоятелството (намиращо се в Букурещ) на новооткритата болница "Свети безсребреници Козма и Дамян" в Търново. Собственик е на два хотела в Букурещ, единият от които е основно място за сбирки на хъшовете в Букурещ. Член е на Добродетелната дружина като отговаря за управлението на завещаните ѝ от богати българи имоти.
След Освобождението, по покана на своя близък приятел професор Петър Протич, се връща в родината и става член на Първия медицински съвет в България. Работи като окръжен лекар в Дупница. След няколко години се разболява и се завръща в Букурещ за по-спокоен живот.
Увлечен от родолюбиви цели и постъпки, Василиади не успява да се ожени. На 10 юли 1881 г., на 59 години, докторът прави завещание. Цялото си състояние той оставя за подпомагане на стопанското и обществено-културното развитие на България. В него са предвидени и средства за създаване и поддържане на политехническо училище в Габрово, което да носи неговото име. Предвижда пари и за български училища, и за българската църква в Букурещ. Освен сумите, които притежава в румънски банки, Василиади има и два хотела в Букурещ. Той ги продава и събира всичките си пари на едно място – във фонд „Д-р Никола Василиади“. В периода 1885-1945 г. фондът възлиза на 39 000 000 лв. За изпълнители на завещанието си благодетелят определя Евлоги Георгиев и проф. Протич. Съдбата на парите остава неясна след 1944 г.
Умира на 25 януари 1892 г. в Букурещ.