Александър Пеев (Боевой)

Александър Костакиев Пеев е български революционен деец и общественик.

 

Роден е на 4 май 1886 г. в гр. Пловдив.

 

Учи в мъжката гимназия в Пловдив (заедно с Богдан Филов), след което във Военното на Негово Величество училище в София. Завършва право с докторат в Брюксел. След завръщането си става адвокат-стажант в Карлово.

 

Участва като офицер във войните за национално обединение (1912-1918). През Първата световна война е мобилизиран и участва като офицер в бойните действия.

 

След войната се завръща в Карлово, където продължава да работи като адвокат. Успоредно с това се занимава с археология и изследване миналото на града. В периода 1915 до 1921 г. е секретар на градския и околийския комитет на БРСДП (т.с.) и БКП в Карлово. Народен представител в XVIII-о ОНС.

 

През 1922-1925 г. издава в-к "Правда" в Пловдив, където е секретар на адвокатския съвет. Основател и секретар на Пловдивското археологическо дружество и откривател на известния Ситовски надпис.

 

През 1931 г. се преселва в София, където първоначално работи като юрисконсулт в Българската земеделска банка, а след военния преврат през 1934 г. създава спестовно строително дружество "Подслон". Става секретар на новоучредения Съюз на българските спестовно-строителни кооперации, а по-късно е юрисконсулт в Националната кооперативна банка.

 

През 1939 г. посещава Съветския съюз, където се запознава със Станке Димитров-Марек. По негово настояване започва да работи за съветското разузнаване под псевдонима Боевой. През Втората световна война сформира в София нелегална разузнавателна група и снабдява съветското военно разузнаване с ценни сведения за плановете и действията на германските войски в България. На 15 април 1943 г. групата е разкрита, а членовете ѝ – арестувани. Александър Пеев и неговите другари Иван Владков и Емил Попов са подложени на нечовешки изтезания и осъдени на смърт.

 

Александър Пеев е екзекутиран на 2 ноември 1943 г. в гарнизонното стрелбище.

Когато командирът на екзекуционната команда заповядва да му завържат очите, за да не гледа дулата на пушките, Александър Пеев отговаря: "Не ща превръзка. Аз съм офицер. В три войни съм гледал смъртта в очите!". Капитанът отново го моли, защото войниците се притесняват да го гледат в очите. Тогава Пеев се обръща към войниците и сам командва разстрела си.