Стефан Дуньов

Стефан Дуньов е банатски българин, участвал в Унгарската революция от 1848/49 г. и в борбите за освобождение и обединение на Италия, един от малкото българи достигнал военното звание полковник преди Освобождението 1878 г. и създаването на националната Българска войска.

 

Роден е на 28 юли 1816 г. в банатско българско семейство католици, живеещи във Винга, днес в Румъния.

 

Завършва гимназия в Арад и започва работа като сътрудник-нотариус. По-късно завършва право на частни начала и отваря адвокатска кантора в Арад, занимаваща се с публично и търговско право. Не след дълго се нарежда сред водещите обществени фигури в града. Владее унгарски, български, румънски, сръбски и немски език, към които по-късно добавя още английски, френски, италиански и испански.

 

През април 1848 г. в Арад се създава Националната унгарска гвардия, а Дуньов е сред първите, включили се в нея като редови гвардеец. Скоро е повишен в ранг гвардейски лейтенант и е разпределен към съда като протоколчик и временен военен прокурор. За кратко време става капитан, поручик и подполковник. Като офицер от състава на 14 хусарски полк "Лехел" взима участие в решаващите сражения по време на похода срещу сърбите и неколкократно е тежко раняван.

За дейността си по време на унгарската революция и борбата за свобода от 1848/49 г. на 24 април 1852 г. Стефан Дуньов, заедно с много други, е осъден на смърт, но под натиска на международната общност, присъдата му е заменена с десет години тъмничен затвор. Наказанието си изтърпява в тъмниците на Йозефщат и Кьониггрец (Садова). След обявяването на общата амнистия, на 8 май 1857 г. напуска затвора. Заселва се в Будапеща и е поставен под постоянен полицейски надзор.

 

През 1859 г. Дуньов заминава за Кралство Сардиния и се записва в сардинската армия за участие във втората война за независимост на Италия. През 1860 г. той се включва към движението на Джузепе Гарибалди, като му е възложено да командва доброволчески отряд, в чийто състав влизат унгарци и банатски българи. Отрядът се отличава в битката при р. Волтурно близо до Неапол, а Дуньов е ранен и губи единия си крак. За решаващия принос в битката срещу неколкократно превъзхождащ противник е поздравен лично от Гарибалди и награден с високи военни отличия. Произведен е в чин полковник, а командваната от него част е наречена "полк Стефан Дуньов".

 

След смъртта на Гарибалди, Дуньов остава да живее в Италия. Жени се за Антоанета Таламини, с 37 години по-млада от него. Раждат им се 7 деца. След преждевремнната смърт на съпругата, Дуньов сам отглежда децата си. Междувременно превежда книгата за световната история на търговията и мореплаването на генуезкия професор Бокардо, която в края на 1872 г. е издадена в Будапеща.

 

Умира на 30 август 1889 г.

 

На фасадата на някогашния дом на Дуньов в град Пистоя, Италия, има две паметни плочи. Едната е на италиански език и гласи: "От 1876 г. в тази къща е живял и тук е починал през 1889 г. героичният полковник гарибалдист Стефан Дуньов, син на България, сражавал се за свободата на Унгария и независимостта на италианската нация". Втората е двуезична унгаро-българска: "В тази къща е прекарал последните си години Стефан Дуньов (1816–1889), син на българския народ, герой от унгарската борба за свобода от 1848-1849 г., полковник гарибалдист."

 

Снимка източник: Falmis.org