Класация

Иван Стоянов - Соларя

За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.

Иван Стоянов Соларя е български търговец, дарител, общественик, фактор в националноосвободителните борби.
 
Роден е през 1841 г. в Русе.
 
Представител е на стар търговски род, занимава се с търговия на сол и газ в Гюргево и Русе. Той е почетен член на Революционния комитет в Букурещ, подпомага финансово Книжовното дружество в Браила, четите на Панайот Хитов, Стефан Караджа и Христо Ботев. Деец е за църковна независимост, депутат в Народното събрание от 1882-1884 г. Дарява своята параходна лодка с цел подпомагане на руското разузнаване. Освен това помага на хъшовете в Румъния, посветили живота си на борбата за освобождение на България, като им осигурява храна, подслон и други необходими за съществуванието им неща.
 
Ботевият четник Сава Пенев разказва за него: "Един от българите градинари в Гюргево, като разбра, че гладуваме, казал на Иван Стоянов Соларя, прочут търговец на каменна сол по целия Дунав. Името му беше познато дори във висшите кръгове в Букурещ, но за разлика от мнозина преуспели българи в Румъния, той помага на младите, обрекли живота си на Отечеството. Той ни изпрати една каруца с един волски бут, боб, хляб, петдесет кила леща, сол, паници, лъжици, вилици, два казана за готвене и печка. На другия ден ни изпрати дърва, брадва, трион, чук, двайсет кила сапун за пране и къпане, чер и червен пипер. За да няма неприятности с румънската полиция се изготви правилник на казармата, преведе се и се представи на префекта Адамеску. Имахме редица привилегии, издействани с помощта и влиянието на Иван Стоянов. По-късно той и Димитър Горов ни намериха друга квартира, безплатна за всички емигранти, свързани с освободителното дело."
 
След Освобождението Соларя се установява окончателно в Русе. Жени се за австрийската благородничка Габриела фон Валтер и има осем деца.
 
Иван Стоянов е сред най-уважаваните граждани на Русе, неговата благотворителност продължава до смъртта му. Две от най-красивите сгради в града са негова собственост - "Виенската къща", в която е живяло семейството и хотел "Севастопол".
 
Умира през 1917 г. в Русе.