Тодор Пиперевски

Тодор Христов Пиперевски е виден български индустриалец, революционер, деец на ВМРО и дарител, направил едно от най-големите частни дарения в българската история.

Роден е през 1877 г. в Щип, Македония, в бедно семейство.

След Руско-турската война заминава за България и се установява в София. Става едър търговец и акционер. Заедно с Димитър Савов създават търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски".  През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с дружеството изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Чилов наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации, с модерно апретурно и бояджийско отделение, с масивни производствени сгради и складови помещения. Придобива акции от АД "Българска Оризарна" и АД "Реколта" (Пловдив), солидна къща в София, малка вила в Своге и други имоти.

Пиперевски е тясно обвързан с българското националноосвободително движение в Македония и става касиер на ВМРО. Остава такъв до деветнадесетомайския преврат, когато организацията е разтурена, а той интерниран.

Пиперевски развива мащабна благотворителна дейност. Тъй като остава без преки наследници, със завещанието си от 2 юли 1942 г. той дарява на държавата 124 хил. акции от АД "Н. Чилов" с номинална стойност от 25 млн. лв. Тъй като притежава и 1/4 от всички активи на заводите (машини, сгради, инсталации и др.), реалната стойност на дарението възлиза на повече от 100 млн. лв. Според завещанието, трябва да се учреди фонд при Министерството на вътрешните работи и народното здраве, като с парите от лихвите на капитала на дружеството да се изпращат периодично на специализация в чужбина по двама лекари от освободена Македония, а издръжката им да бъде съобразена със стандарта на живот в съответните страни. От своя страна тези лекари се задължават да работят по специалността в Македония в продължение на една година. Според Пиперевски поради продължителното робство българите от Македония са се посветили на революционната борба и са оставили на заден план професионалното си развитие и мечти. Освен това, дарителят желае в изградената болница в Щип да се обзаведе стая с 20 легла, носеща неговото име, чиято издръжка да бъде за сметка на фонда и в която да се лекуват жителите на града. След изпълнението на всичко това, останалите средства от фонда да се използват за сродни благотворителни цели.

В завещанието се предвижда създаване на втори фонд към Министерството на търговията, промишлеността и труда, носещ името "Тодор и Стефана Пиперевски". За целта държавата наследява 49 % от акциите на АД "Марица" и тъкачната фабрика в Пловдив, оценени на 40 млн. лв. Останалата част (51 %) от акциите завещателят оставя на съпругата си Стефана Пиперевска, след чиято смърт те също стават притежание на държавата. След натрупване на достатъчно средства във фонда Министерството трябва да създаде занаятчийско училище в Щип.

През 1940 г. Пиперевски дарява 50 000 лв. на Македонския научен институт, а в завещанието си определя още 500 000 лв. за неговите нужди.

Освен това Пиперевски подпомага и свои сънародници и техни обществени сдружения – 100 000 лв. оставя на Щипското братство в София, 50 000 лв. на Македоно-Одринското опълченско дружество и др.

На 18 март 1943 г. ХХV ОНС гласува Закон за приемане завещанието на Тодор Пиперевски в полза на МВРНЗ и на МТПТ. Учредява се фондация на името на дарителя, в чиято основа лежи едно от най-големите частни дарения.

Умира на 10 септември 1942 г. в София.