Класация
Александър Георгиев Коджакафалията
Александър Георгиев Коджакафалията, е български дарител и търговец, един от най-големите дарители в историята на Бургас, наричан Бащата на Бургас.
Роден е през 1830 г. в с. Дюлгерий (днес Зидарово), Бургаско.
Остава рано сирак. Поради липсата на средства не получава образование и остава неграмотен. Прякорът му Коджакафалията идва от силната памет, която притежава. Научава шест езика, за да може да общува с търговските си партньори. Помни наизуст всички сделки и подробностите по тях, имената на всичките си служители и бизнеспартньори.
Заедно с братовчед си работи в Созопол и Бургас, с него отваря малък дюкян. Има голям усет към търговията, подбира умни и предприемчиви хора за търговската си империя. Скоро бизнесът им процъфтява и те стават едни от най-влиятелните търговци в града. Александър става известен със своята пестеливост и премерени инвестиции. Построява няколко хана, магазина и фабрики. Натрупаното с много труд богатство влага в недвижими имоти. С лични средства строи сиропиталища, старчески домове и болници. Въпреки огромното си богатство, до края на живота си живее скромно, облича се с грубите си селски дрехи, храни се заедно с работниците си, живее в стаичка с размери 1,5 на 2 метра, намираща се под стълбите на сграда, негова собственост.
През 1911 г. (2 години преди смъртта си) Коджакафалията съставя завещанието си, което е едно от най-големите дарения в българската история..
Цялото си имущество от 25 000 000 златни лева, което днес се равнява приблизително на 1 100 000 000 лева, той дарява на общината, за да се развие градът и да се помогне на бедните.
Нивите му, които са били на мястото на сегашния ж.к. "Братя Миладинови" (както и част от комплексите "Лазур", "Зорница" и Приморския парк), са разделени на парцели и дарени на безимотни и бедни граждани, за да имат площ, върху която да построят жилища. Дава пари и за улици и осветление. Така се появява комплексът, както и името му – Коджакафалийска махала. Общо дарените площи осигуряват дом на над 600 човека.
Завещанието включва и магазините му, като изрично се упоменава те да не се продават, а печалбата им всяка година да се раздава на всички, които имат нужда, независимо от тяхната народност и вероизповедание.
Освен това прави дарения и на катедралния храм "Св. св. Кирил и Методий", на българската болница "Евлогий Георгиев" в Цариград.
Помощ получават и благотворителното дружество "Милосърдие" за построяване на сиропиталище, църквата в родното му село Дюлгерий (сега Зидарово), много други институции и бедни хора.
Умира на 15 юли 1913 г., като е намерен мъртъв в дома си. Предполага се, че е отровен.