Александър Георгиев Коджакафалията

Александър Георгиев Коджакафалията е български дарител и търговец, един от най-големите дарители в историята на Бургас, наричан Бащата на Бургас.

Роден е през 1830 г. в с. Дюлгерий (днес Зидарово), Бургаско.

Остава сирак на 5-годишна възраст и е отгледан от вуйчо си, който вече има 6 деца. Поради липса на средства не получава образование и остава неграмотен. Прякорът му Коджакафалията идва от силната памет, която притежава. Научава шест езика, за да може да общува с търговските си партньори. Помни наизуст всички сделки и подробностите по тях, имената на всичките си служители и бизнеспартньори.

На 16-годишна възраст се премества в Бургас, където започва да се занимава с дребна търговия – препродава стока, закупена от търговци в Одрин, Лозенград, Люлебургаз. Заедно с братовчед си отваря малък дюкян. Има голям усет към търговията, подбира умни и предприемчиви хора за търговската си империя. Скоро бизнесът им процъфтява и те стават едни от най-влиятелните търговци в града. Александър става известен със своята пестеливост и премерени инвестиции, с изключителната си честност и почтеност. Бързо печели приятели и партньори, успява да се наложи дори на пазара в Истанбул и да открие там свое представителство. Постепенно започва да транспортира много по-големи стоки, обикаляйки целия Балкански полуостров. Търговията го отвежда дори до Кайро.Построява няколко хана, магазина и фабрики. Натрупаното с много труд богатство влага в недвижими имоти. Става собственик на над 1500 декара земя. Притежава близо 9000 овце и агнета.

С лични средства строи сиропиталища, старчески домове и болници. Прави множество училища, женски дружества и благотворителни организации. Дарява големи, но равни суми на църкви от различни вероизповедания – български, арменски, католически, на турски джамии и на еврейски храмове. Раздава около 500 декара дворни места за построяване на къщи за подслоняване на 750 млади и бедни семейства. Освен това отпуска безлихвени кредити на нуждаещите се семейства, за да могат да си построят къщи.

Въпреки огромното си богатство, до края на живота си Коджакафалията живее скромно, облича се с грубите си селски дрехи, храни се заедно с работниците си, живее в малка стаичка в един от неговите ханове.

През 1911 г. (2 години преди смъртта си) Коджакафалията съставя завещанието си, което е едно от най-големите дарения в българската история.

Цялото си имущество от 25 000 000 златни лева, което днес се равнява приблизително на  100 000 000 лева, той дарява на общината, за да се развие градът и да се помогне на бедните, а бизнеса си завещава на племенника си Стоян Ахмаков. Предвижда пари дори за своето погребение.

Нивите му, които са били на мястото на сегашния ж.к. "Братя Миладинови" (както и част от комплексите "Лазур", "Зорница" и Приморския парк), са разделени на парцели и дарени на безимотни и бедни граждани, за да имат площ, върху която да построят жилища. Дава пари и за улици и осветление. Така се появява комплексът, който носи името му – Коджакафалийска махала. Общо дарените площи осигуряват дом на над 600 човека.

Завещанието включва и магазините му, като изрично се упоменава те да не се продават, а печалбата им всяка година да се раздава на всички, които имат нужда, независимо от тяхната народност и вероизповедание.

Освен това прави дарения и на катедралния храм "Св. св. Кирил и Методий", на българската болница "Евлогий Георгиев" в Цариград. 

Помощ получават и благотворителното дружество "Милосърдие" за построяване на сиропиталище, църквата в родното му село Дюлгерий (сега Зидарово), много други институции и бедни хора. 

Умира на 15 юли 1913 г., като е намерен мъртъв в дома си. Предполага се, че е отровен, но никой не провежда разследване за причините за смъртта.

***

След смъртта на Коджакафалията се случват странни събития, свързани със завещанието му, което е съхранявано в сейф - то изчезва заедно със самия сейф. През 1920 г. след пожар изгаря архивът на Бургаския съд, в който се съхраняват завещанията.

Църковното настоятелство на храм "Св. св. Кирил и Методий" започва разпродажба на скъпи терени в Бургас, въпреки изричната забрана. Част от парите, получени от продажбите, отиват във фонд, а лихвите от тях служат за възнаграждения на духовниците. Но част от сделките остават необявени. Останалата сума е конфискувана през 1944 г. от комунистическата власт. Неясна остава и съдбата на стотици декари земеделски земи.

След 9 септември 1944 г. комунистическата власт разрушава гроба на Коджакафалията, осквернявайки паметта му. Малко след това постаментът е преместен и на негово място е поставен бюст на Георги Димитров. Тленните останки на Коджакафалията са спасени от свещеник от храма "Св. Иван Рилски" и дълго време са съхранявани там. Погребани са тайно едва през 1970 г.

"Родил съм се грешен и само с добро ще изкупя прегрешенията си" са думите на Коджакафалията, с които той остава пример за безгранична човечност и добродетел!