Братя Иваница и Стефан Симеонови

Иваница и Стефан Симеонови са най-известните банкери у нас след Освобождението, собственици на банка "Братя Симеонови", едни от най-богатите българи през 19-ти век.

 

Иваница е роден около 1850 г., а Стефан през 1856 г. в Габрово, но се местят в Търново. Иваница се занимава с търговия и когато тя се разраства, се премества от Търново в Русе. Стефан учи в Търговската гимназия в Свищов, където се жени за богата наследница и така набира първоначалния си капитал.

 

След Освобождението и двамата братя заживяват в Русе. Иваница Симеонов става общински съветник, кмет на града, а впоследствие и подпредседател на Народното събрание. Този пост, както и близките му контакти със Стефан Стамболов и Константин Стоилов, изиграват ключова роля в развитието на бизнеса на двамата братя. Докато Иваница гради политическа кариера, Стефан се занимава с бизнес. С помощта на информациите ot брат си, който е в течение на най-важните икономически въпроси за страната, делата им процъфтяват. Двамата изграждат мощната за 90-те години банка "Братя Симеонови", която финансира различни държавни дела. Първата им доходна сделка е с плащанията по бюджета, които по това време със закон трябва да стават през БНБ, но братята успяват да заобиколят забраната. Друг финансов удар е концесията за строителството на жп линията София–Роман.

 

По-късно двамата братя създават Българска търговска банка, в която се влива банка "Братя Симеонови". Тази институция е свързана с огромна част от инвестиционните проекти на държавата. Тя печели търговете за строителството на жп линии в страната, обвързана е със сключваните заеми на България. Банката фалира, когато правителството спира строежа на един от големите жп проекти под натиска на Европа.

 

Братя Симеонови са не само известни банкери, но и дарители. Редовно купуват книги и ги даряват на русенските училища. В правилника на банката заляга задължението редовно да се отпускат средства за озеленяването на Русе и за представителното оформяне на кея, който започва от старата жп гара и свършва при Халите. С течение на времето, благодарение на братята, този район се оформя като втори център на града.

 

Братя Симеонови дават тон и на културния живот на Русе. Често плащат на известни фирми от Виена, които уреждат различни изложби в града - фармацевтични, модни, на цветя. Финансират и гостуването на различни на чуждестранни театрални и циркови трупи, както и на известни пианисти, цигулари и певци.

 

Откриват и издържат курсове по френски и немски език за всички свои служители с цел да се издигнат на по-високо културно и интелектуално ниво. На членовете на банката раздават 13-та заплата и безплатна храна, пращат децата им на летни лагери.

 

Братята помагат на Поборническо-опълченското дружество в Русе да започне кампания за набиране на средства за издигане на паметник на загиналите за свободата на България. Даряват 50 000 златни лева за кампанията и така става възможно построяването на Паметника на свободата в града.

 

Сградата на банката "Братя Симеонови", построена през 1895 г. по проект на Негохос Бедросян, и до днес е е един от архитектурните шедьоври на Русе.

Стефан умира през 1908 г., за Иваница няма данни.