Чапрашикови

Чапрашикови са цяла фамилия, едни от най-големите предприемачи на България от началото на миналия век до 9 септември 1944 г., търговците, които първи намират европейски пазари за българските тютюни.

Основател на рода е Стоимен Чапрашиков, който създава през 1864 г. тютюневата фирма "Ориент табако". Той има двама сина - Иван и Георги. Родени са в Благоевград - Георги през 1842 г., а Иван - през 1854 г. Развиват дейността си в Дупница. Иван е по-предприемчив от брат си и ръководи търговията, а Георги се занимава с изкупуването на тютюна.

Иван разширява бизнеса на баща си и открива фабрика за брашно и трици в Дупница. Търгува не само с тютюн, но и с кожи. Снабдява двореца с хранителни продукти, занимава се и с лихварство. В резултат натрупва голямо състояние, притежава мелници, лозарски изби, ниви, тютюневи складове. Образува първото в Дупница акционерно дружество "Постоянство". Става общински съветник и народен представител. Той е и един от основателите на местната организация на Демократическата партия и дейно подпомага националноосвободителното движение на българите в Македония.

Георги е активен член на Горноджумайската българска църковна община. Става член на революционния комитет в Горна Джумая (Благоевград) и участва в подготовката на Априлското въстание. След предателство в село Падеш е заловен и осъден в София на смърт чрез обесване, по-късно след откуп е освободен. Баща е на Крум, Стефан и Александър Чапрашикови. Иван завещава бизнеса си на най-малкия племенник Крум, тъй като няма деца.

През април 1908 г. Иван Чапрашиков прави завещание, в което дарява значителни суми за благотворителност. 15 000 лв дава за безплатните ученически трапезарии и за дупнишкото читалище "Напредък", по 5000 лв на училищата в Дупница и Горна Джумая за учредяване на награда за най-добрите ученици, задължава наследника си Крум Чапрашиков да дава годишно по 500 лв за подпомагане на бедни ученици, дава 5000 лева на Софийската търговско-индустриална камара за образуване на фонд, от който да се дават награди за български научни разработки в областа на индустрията и търговията или за българско изобретение. За строежа на читалищната сграда в Дупница са предоставени 9000 лв. Съпругата и сестрите му се опитват да оспорят завещанието, но делото е прекратено на 18 юни 1925 година. След многобройни опити на Софийската търговско-индустриална камара да получи дарението, на 15 декември 1928 г. (20 години по-късно) Крум Чапрашиков превежда на камарата 200 000 лв, с които е образуван фонд "Иван Чапрашиков" и са раздавани награди. Фондът е ликвидиран през 1948 г. от комунистическата власт със закриването на областните стопански камари. 

Георги Чапрашиков умира през 1887 г., а Иван - на 28 април 1908 г. в Дупница.

Наследниците:

Крум съумява да увеличи наследството на чичо си Иван като обикаля Европа и създава връзки с големите тютюневи компании. Известно време участва в четата на Христо Чернопеев във Вардарска Македония, после се присъединява към четата на Яне Сандански. Става общински съветник и кмет на Дупница. Като такъв благоустроява центъра на Дупница и прокарва водопровод. Финансира щедро в. "Зора". Два мандата е народен представител. Поради промяна на политическата обстановка, е принуден да напусне България. Мести се в Швейцария, Германия и Австрия, откъдето ръководи бизнеса си. След години се връща в София, построява къщата на ул. "Оборище" 19 (Чапрашиковата къща на Крум), която днес е паметник на културата. Умира на 15 септември 1934 г. от туберкулоза в София.

Стефан завършва право в Париж и след дипломирането си става секретар на княз Фердинанд и негов довереник. Последователно е дипломат във Франция, Гърция, Сърбия и Русия, Германия. Там създава не само политически, но и икономически връзки, благодарение на които основава фирмата "Стефан Чапрашиков и сие" за износ на тютюни в Германия. Урежда дарение от Германия за 20 000 тогавашни марки, с които български спортисти участват на зимните олимпийски игри през 1936 г. Негова е инициативата за столичния хиподрум. Завещава на държавата място в Евксиноград и къщата си на ул. "Шипка" 20 за музей на спорта. Завръщайки се в България е застрашен от опасността да бъде изправен пред Народния съд. За да избегне унижението, се обесва.

Александър живее в сянката на брат си Крум и му помага в търговията с тютюни. Той построява къщата на бул. "България" 125 (Чапрашиковата къща на Александър). Купува имоти в Горна баня, прави 200 декара овощна градина. Заради взети заеми и неплатени данъци е арестуван, имуществото му е отнето и е въдворен в Лясковец, където умира.

На снимката: Иван Чапрашиков

Крум Чапрашиков                                                        Стефан Чапрашиков