Павел Калпакчиев

Павел Димитров Калпакчиев е български индустриалец, създател на първата тухларна фабрика в Пловдив.

 

Роден е през 1867 г. в Етрополе.

 

Оставайки полусирак, заминава на гурбет в Румъния. По-късно се установява в Пловдив. Тук заедно с брат си Йордан построяват тухларна работилница, наречена "Остромил".

 

Павел е член и секретар на ВМОРО, участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание, след потушаването на което е арестуван и осъден на смърт. Успява да избяга от затвора и се връща в Пловдив, където продължава работата в своята фабрика. Благодарение на зестрата на жена си закупува още земя и разширява площта на тухларницата до 477 дка, като с печалбите я модернизира и разширява.

 

Калпакчиев се прочува като работодател, който се грижи много добре за персонала си. През 1913 г. той построява първата в България работническа болница с амбулатория, в която лечението е безплатно. Също така строи безплатни общежития, баня, работнически стол, приют за децата на работниците. Освен това към фабриката прави магазин, от който работниците пазаруват не с пари, а с жетони, давани към заплатата. Отпуска на служителите си тухли безплатно като им дава и безлихвени заеми, за да закупят земя за строеж на дом. Всичко това става без писмени договори, а на доверие. На големи празници Калпакчиев организира огромни празненства, като лично с шестимата си сина и трите им дъщери готвят и сервират на работниците. На Великден се боядисват хиляди яйца, месят се десетки козунаци, раздават се подаръци на децата.

 

Освен това Калпакчиев се занимава и с обществена дейност. Той става един от инициаторите и основател на пловдивската Търговско-индустриална камара и на Пловдивската популярна банка, на която е председател на доброволни начала до смъртта си, без да получава заплата.

 

През 1907 г. Павел Калпакчиев дарява тухли за нова сграда на жп гарата в Пловдив. Построява "Бетонният мост" над жп линията в Пловдив и подпомага финансово изграждането на църквата "Света Троица" в града.

 

Макар че с тухлите на Калпакчиев е построена по-голямата част от Пловдив, почти до края на дните си той няма собствена къща. Едва през 1925 г. издига собствен дом в стил сецесион, в който се помещава и кантората му.

 

Умира през 1929 г. в Пловдив.

 

Наследниците на Павел Калпакчиев продължават бизнеса му. Отделят голяма сума за построяването и издръжката на детски дом при църквата "Света Троица", поемат издръжката и дрехите на сирачетата. Даряват 1 300 000 лв на сиропиталището.

 

След 1944 г. фамилията Калпакчиеви са дадени под съд за незаконно забогатяване. Фабриката е национализирана, а на нейно място се появява новата керамична фабрика "Тракия".