Класация
Христо Тъпчилещов
За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.
Христо Тъпчилещов е български търговец, активен участник в борбата за независима българска църква.
Роден е през 1808 г. в Калофер.
Още като малък научава от баща си максимата: "С пари може да се промени всичко. Затова работете, пестете разумно и вярвайте в Бога!". И я изпълнява. Бащата е сравнително заможен за времето си, но умира, когато най-големият син Христо е само на 15 години. Майката успява да съхрани и даже да увеличи капитала и скоро под нейно ръководство и строг надзор, Христо поема бизнеса, а останалите деца му помагат. Постепенно братята разширяват значително своята търговия.
На 46-годишна възраст Христо Тъпчилещов с цялото си семейство окончателно напуска Калофер и се преселва в Цариград, където се занимава с разнородна търговия. Прави доставки на месо, масло, сирене, ориз, хляб, дрехи и обувки за султанския палат, за военното министерство, за жандармерията, за правителствените затвори. Продава още жито, брашно, кожи, коприна и пашкули, памук, мед, розово масло. Търгува с турци, гърци, румънци, албанци, сърби, евреи, французи, англичани, италианци. Личният му капитал нараства непрекъснато.
Освен с търговия, Христо Тъпчилещов се занимава и с обществена дейност. Контактува с български свещеници, общини, манастири и с много видни българи в цяла Европейска Турция и извън нея. За своето 21-годишно пребиваване в Цариград той се превръща в най-влиятелния българин. Получава големи привилегии от великия везир Али паша, благодарение на което Тъпчилещов започва да настоява, че е необходимо да се разреши църковният проблем на България, т.е. българската църква да стане самостоятелна.
Заедно със сина си 12 години събира средства за построяване на българска църква в Цариград. Княз Стефан Богориди дарява свой имот в турската столица и съществуващата къща там се преустройва на параклис, в който за първи път в Цариград започва да се извършва богослужение на български език. По-късно е откупен и имотът на съседа на Богориди и е присъединен към църковния двор.
От напрежението в търговията и усилията, които хвърля в черковните разпри, Тъпчилещов получава сърдечен удар. Макар и болен, през 1874 г. пътува до Калофер, за да види за последен път своя роден град. Връща се в Цариград и на следващия ден - 22 септември 1875 г. умира. Погребват го в двора на църквата, за която е дал много години от живота си. Три години по-късно на мястото започва да се строи известната желязна църква "Св. Стефан". Тогава гробът на големия българин е разбит и ограбен.