Петър Пешев

Петър Иванов Пешев е български държавник, политически деец, юрист, публицист.

 

Роден е на 8 август 1858 г. в Севлиево.

 

Учи в Хаджи Стояновото училище в родния си град. Завършва Богословското училище в манастира "Св. св. Петър и Павел" край Лясковец като стипендиант на епархията и става учител в Севлиево. По-късно завършва гимназия в гр. Николаев, Русия и право в Московския университет. Работи като чиновник в Министерство на правосъдието и като адвокат в Севлиево и София. Две години е председател на Софийския адвокатски съюз. Става действителен член на Българското книжовно дружество.

 

Утвърждава се като втора фигура на Либералната партия (крилото на Радославов) и като такъв е Народен представител повече от 25 години и участва в повечето правителства на партията - заема постовете на министър на правосъдието, министър на просвещението.

 

През 1919 г. заедно с останалите министри от кабинета на Радославов, е арестуван и затворен в Централния затвор в София, а малко по-късно преместен в Сливенския затвор. През 1923 г. е осъден като един от виновниците за националната катастрофа от Третия държавен съд на доживотен затвор, но е амнистиран през 1924 г.

 

Пешев сътрудничи на вестниците "Целокупна България", "Независимост", "Търновска конституция", "Свободно слово", "Свобода", "Народни права" и на списанията "Периодическо списание на Българското книжовно дружество", "Искра" и др. Пише под псевдонима Неделин. Автор е на съчинението "Историческите събития и деятели от навечерието на Освобождението ни до днес (С бележки за живота ми)".

 

През 1925 г. съставя завещание, според което дарява сумата 200 000 лв. на Министерството на народното просвещение за учредяване на фонд, с чиито лихви да се построи в Севлиево сграда за безплатна трапезария най-малко за 30 бедни ученици. След построяването на сградата от лихвите да се отделят средства за ежедневни обеди. Фондът трябва да носи неговото име и тези на братята му Стефан и Минчо.

 

Умира на 19 януари 1931 г. в София.