Христо Карагьозов

Христо Карагьозов е първият щатен телохранител в България.

 

Роден е през 1837 г. в село Тънки рът, Велико Търновско.

 

Княз Александър Батенберг въвежда институцията княжески телохранители (наричани царски гавази), съставен главно от участници в Руско-турската война и бивши поборници. Охранителите са задължени да охраняват княза като конвой при всички излизания извън двореца. Службата на тези въоръжени слуги е организирана по аналогия с охраната на европейските посланици в Турция. Според действащите след Освобождението правила, с държавна охрана разполагат и владиците, както и някои частни лица, ползващи се с доверието и уважението на властта, а също и хората, събиращи данъци.

 

Униформите на царските гавази са изключително красиви - обшити със златни и сребърни нишки, комбинация между български, черногорски и албански носии. Състоят се от потури, извезана антерия, елек и дермадан, астраганен калпак с метален герб, при студено време и пелерина. Всички охранители са с големи мустаци (казват, че князът ги избирал по този критерий). Живеят в специално помещение в двореца, а заплатите им са значително по-високи от тези на обикновените полицаи.

 

Институтът на княжеските охранители просъществува от началото на управлението на княз Александър до закриването му през 1886 г.

 

Христо Карагьозов е началник на княжеската охрана. Той е най-снажният, с най-дулгите и засукани мустаци охранител. Преди това е охрана на руското консулство в Русе, на граф Игнатиев и княз Дондуков. След детронацията на Батенберг минава на служба при Фердинанд. Наричан е "сянката на Фердинанд". Според някои сведения мустаците на Карагьозов достигали 70 см. Когато те изгарят при домашен пожар, Фердинанд го пенсионира.

 

Умира през 1906 г. в София.

Снимка: Стара София