Георги Динков

Георги Константинов (Динков) Държилов, известен като Динката, е български просветен деец, борец за духовно и национално освобождение на българите.

Роден е през 1839 г. в Солун. Баща му е видният възрожденец Константин Държилов.

Учи в гръцко училище в родния си град, а след това в най-доброто училище на Цариградската патриаршия - богословското училище на остров Халки. Тук се запознава с прочутия по това време турски чиновник от български произход Стефан Богориди, който му предлага да финансира образованието му. Георги Динков обаче печели стипендия и заминава да учи в Русия - в Москва и в Смоленската семинария. Поради тежко заболяване обаче не успява да завърши и се прибира в Цариград, където става личен секретар на Стефан Богориди. Движи се навсякъде с него, запознава се и със семейството на княза. Силно впечатление му прави синът Никола Богориди, който подпомага дейността на Г. С. Раковски. Работата при Богориди формира политическото съзнание на Георги Динков.

След смъртта на Стефан Богориди през 1859 г., Динката се завръща в Солун. Започва да обикаля югозападните български земи - Костурско, Леринско, Кукушко, Воденско - и да събира географски и фолклорни материали за приятелите си Стефан Веркович и Димитър Миладинов. Същевременно изпраща информация до Раковски за положението на българите в района.

През 1862 г. тръгва пеша за Белград, за да постъпи в Първата българска легия, но на границата е арестуван от турските власти и изпратен в затвора в София. На съдебния процес Динков успява да се оправдае и 17 месеца по-късно, след намесата и на баща му, излиза на свобода. Само след няколко месеца е арестуван отново, наклеветен от гръцкия консул в Солун за противодържавна дейност. Тези обвинения също остават недоказани. През 1864 г. пак е арестуван за кратко.

Динков подпомага сестра си Славка Динкова при отварянето на първото българско училище в Солун през 1866 г. в бащината им къща. През 1868 г. е сред основните организатори на основаването на българска община в Солун.

Учителства в много български македонски градове и села – Битоля, Прилеп и др. През 1869 г. е учител в голямото българско село Загоричани и става основна причина за събуждането на българщината там. Оглавява българската партия в борбата ѝ с гъркоманите и владиката Никифор I Костурски и успява да извоюва богослужение на български език.  

Жени се за гръкоманката Евдокия, която има гръцко образование и не знае български език. За да имат съвместен живот, по негово настояване, тя научава езика и започва да преподава българско писмо и четмо.

След основаването на Българската екзархия през 1870 г., заедно с помощника си Генков, Динката прави неуспешен опит да отвори българско училище в Костур в къщата на Никола и Елена Цикови. Гъркоманите, подстрекавани от костурския лекар Яни Шомов пребиват жестоко Динков и той за малко не умира. Малко по-късно, след поредните гръцки клевети, той е хвърлен отново в турски затвор в Костур. След освобождаването му, е принуден да напусне Загоричани и се връща в Солун. През 1874(75) г. решава да напусне региона и заминава за Атина, където работи като адвокат.

Георги Динков пише поезия, сътрудничи на вестник "Македония" и на русофилския вестник "Еон". Автор е на географско описание на Македония "Обще обозрение на Македониіята или гороописание, рекописание и полеописание со границите на двата язици българскій-тъ и гръцкій-тъ".

Умира през 1876 г. в Атина, ненавършил 40 години, след като не успява да се възстанови от побоя, нанесен му от гъркоманите.