Никола Живков

Никола Атанасов Живков е български просветен деец, книжовник и общественик, автор на първия български химн "Шуми Марица".

 

Роден е през 1847 г. в Търново в заможно семейство.

 

Учи в родния си град при Никола Михайловски, Петко Славейков и др., а по-късно педагогика и математика при американската мисия в Русе.

 

Работи в книжарницата на Христо Г. Данов и пътува много из българските земи, като публикува впечатленията си във вестник "Право".

 

През 1872-73 г. е пълномощник на Българската екзархия и Българското читалище в Цариград и като такъв подпомага откриването на читалища из българските земи и разпространението на списание "Читалище".

 

Работи като учител във Велес, Варна, Берковица, Севлиево, Тулча и Свищов в продължение на 12 години. 

 

Участва в редактирането на първия брой на вестник "Нова България" на Христо Ботев през 1876 г. През същата година създава и песента "Шуми Марица", която е първият български национален химн в годините 1886-1944.

 

Участва в Сръбско-турската и Руско-турската война. По-късно участва в македоно-одринското освободително движение. В Кресненско-разложкото въстание е началник на първа конна част. В началото на 1880 година в Русе, заедно с Васил Диамандиев и Иван Георгов, участва в основаването на Българомакедонската лига.

 

След Освобождението работи като окръжен училищен инспектор във Видин, Свищов, Русе и Варна.

 

През 1882 г. отваря първата детска градина за момчета и момичета в България в Свищов с името "Детинска мъдрост". Тя се помещава в дома на Алекси Гълчавата и събира 53 деца. Издръжката е общинска, но за съжаление, по финансови причини, просъществува едва няколко месеца.

 

Никола Живков е автор на учебници – "Тайната сила на природата", "Детинска мъдрост", на драми и комедии – "Ильо войвода", "Светулка". Редактира хумористичните вестници "Комар", "Комар. Бън-бън-бън – чорбаджиите навън" и "Телеграф". Пише в списание "Училище" и други. Издава вестник "Македонец", който е първият вестник в България, започнал да се занимава специално с македонските работи след Освобождението. Наред с това участва в търговски сделки за доставка на хартия, учебни материали, както и в разпространението на печатни издания. 

 

Умира на 28 август 1901 г. във Варна.